Постерна изложба разказва за Пенчо Койчев – архитектът на Мавзолея

На 9 декември 2016 г. в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ Община Плевен и Военноисторически музеи, със съдействието на Института за изследване на изкуствата към БАН,  откриват постерна изложба „140 от рождението на арх. Пенчо Койчев“.

Арх. Пенчо Койчев е роден на 27 януари 1876 г. в град Дряново. Завършва архитектура в Гент, Белгия. През 1902 г. е назначен на работа в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

От книгата „140 години от рождението на арх. Пенчо Койчев, с автори арх. М. Давчева и С.Ташева, научаваме, че „…На 28 юли 1902г. става окръжен архитект в Плевен. Точно в този град е и първата му голяма творба (1903 г.) храм-паметник-мавзолей-църква-костницата, която е проект спечелил сред други 32 в национален конкурс. На откриването арх. Койчев ще бъде удостоен с български орден „Гражданска заслуга” V степен и руски орден „Свети Станислав” III степен. До края на живота си той разказва за този си проект като „любим”. Именно там той ще съумее да вплете всички свои търсения в интерпретация на националното и романтичното и не по-маловажно ще реализира тази си творба съвместно с художници и скулптури, реализирайки пълнокръвен синтез на няколко изкуства. Това са едни от водещите му постулати през цялото му творческо развитие. Обикновено по-зрелите творби се появяват в края на творческия път на съответния автор, то тук имаме обратното. Първата (по-значима) сграда е напълно зряла творба. Тя въплъщава цялостната творческа обсесия, която макар и с годините да претърпи своите метаморфози ще запази същността, очертан в нейния първообраз.

Знаем, че за вас, плевенчани, параклис- мавзолей „Св. Георги Победоносец” също е специална сграда. Тя е била много повече от успешен прощъпулник за нейния автор. Сградата е важна част в цялостния архитектурен образ на новоизграждаща се следосвобожденска България. До днес, а и за напред сградата пренася непреходни послания, закодирани от нейния автор. Тя е символово пространство-място със специално значение не само за Плевен, а и за всеки българин.

В периода 1908-1915 г. арх. Пенчо Койчев строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София (бул. „Дондуков” 36), през 1910 г. сътворява символът на Пазарджик –старата поща. В същата година царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица (построено е само едното крило, тъй като започва войната), а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов.

От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докато настъпват най-силните години в кариерата му на архитект – на 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството на благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Нарoдното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, Пещера, Първомай и др. На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководене на строежа на Съдебната палата в София. Това е последният проект, след който арх. Пенчо Койчев огорчен от несправедливост и вмешателство ще се отдаде на отглеждането на своята любима внучка – Невена.

Именно Невена – днес доц. д-р Невена Койчев е инициатор на юбилейното честване на 140 годишнината от рождението на арх. Пенчо Койчев”.

Юбилейното честване на 140 годишнина от рождението на арх. Пенчо Койчев стартира в Централния дом на архитектите в София и ще завърши в гр. Плевен – тук от където е тръгнал големият архитект.