Писателката Светла Панайотова: Дошло е време да живеем с любов и със светлина, като отделни силни личности

Светла Панайотова е  последовател  на учението на Петър Дънов. В Плевен тя представи поредната си книга – „Aзбучен пътеводител на словото“, в която съжителстват наука, литература и най-новото научно знание за фините физични полета.  Може да се каже, че в българската литература се появява нов вид, който е на границата между литература, наука и лична интерпретация на сакралните истини, казват специалисти и причисляват „Азбучен пътеводител на словото”  точно към тази нова категория литература.

–  Г-жо Панайотова, с какво „Азбучен пътеводител на словото” е уникална и какво я прави любопитна за читателя?

–  Бих казала, че книгата е любознателна и малко се свеня да я нарека уникална. Но все пак, след като всеки от нас е уникален на земята като божествено-космическа индивидуалност, следователно и всяка сътворена книга е уникална. В краткия предговор на книгата казвам така: „Животът на всеки от нас е един недовършен роман, една недовършена повест, картина. Защото  ние многократно идваме и си отиваме от нашата  прекрасна синьо-зелена планета Гея, нашият пристан, нашето убежище – необятният вселенски разум”.

Уникалността й може би е в това, че тя е структурирана на физическо ниво, на духовно и божествено. Ние добре знаем, че нашият живот не е разделен на чисто физически, духовен и божествен. Тези три свята непрекъснато се преплитат, ние живеем едновременно в тях и затова никак не ни е лесно. Но в същото време е много интересно. Както казва Учителя Петър Дънов – животът ни на Земята е едно удивително пътешествие и трупане на много опитност.

Мисля, че уникалността на книгата е в това, че за всяка буква от българската азбука е обяснен нейният езотеричен смисъл, след което идва кратък разказ, после има есе, което повдига на по-високо, духовно ниво, четящия.

–  Защо решихте по този начин да представите българската азбука?

–   Българският език произхожда от ватански, който по-късно се разделя на санскритски , китайски и еврейски. Нашият език идва от санскритски и е най-старият език на Земята. Ще си позволя още веднъж да цитирам Учителя Петър Дънов, който казва, че  българският език е най-точният език на Земята, чрез който могат да се предадат окултните закони, а българският народ е най-древният на Земята.

–   Все повече автори и все по-често обръщат внимание върху това, че е дошло време да бъдем по-малко материални и повече духовни. Защо това се случва – защото сме дозрели да го осъзнаем или става въпрос чисто и просто за фатализъм?

–  Независимо, че в България и света има икономическа криза, в живата природа, както казва Учителя, криза няма. Кризите ги измисля човекът. Системите, които измисляме, са много несъвършени. Но наистина е дошло време, когато хората все повече чувстват, че тяло-сърце-ум е едно прекрасно триединство на нещо. Всичко в нас е триединно и това духовно пробуждане е започнало около 1914 г., когато между другото е Милениума, а не 2000 г. На буквата П съм включила тема „Промяна”, която акцентира точно върху това, че светът вече  се е пробудил духовно. Това духовно пробуждане е настъпило на цялата Земя и то не е започнало от 2000 г., отново повтарям.

–  Какво е вашето послание с тази книга и към кого я адресирате – към всички, към пробудените,  към тези, които тепърва ще се пробуждат?

–  В началото на книгата си съм написала, че я посвещавам на търсещите души. Но тя е адресирана както към децата, така и към учениците, студентите, учените, работниците. Така че книгата е за всички нива на съзнание и за всички възрасти. Посланието й е, че вече е дошло време всички да живеем заедно като отделни силни личности, да живеем в любов и със светлина. Защото ние, на планетата Земя, принадлежим на семейството на светлината.