Петковден е! Наръсете дома със светена вода

На 14  октомври православната църква отбелязва паметта на българската светица Петка Търновска. Св. Петка е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Живяла е през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…

Името на света Параскева идва от гръцки и означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден.

През 1231 г. мощите на света Петка са пренесени от българския владетел Иван-Асен ІІ от Епиват в столицата Търново, където те остават до османското нашествие. След това те са пренесени в Сърбия, а по-късно и в днешна Румъния.

Днес мощите на светицата почиват в румънския град Яш.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.