Богдана Карадочева е родена на 19.07.1949 в София. Тя пее от 14-годишна възраст, а мечтата на майка й е да я види на оперна сцена, но младата певица е привлечена по-силно от естрадата. На едно от състезанията „Микрофонът е ваш“ тя дебютира като солистка на „Студио 5“ (ръководител Вили Казасян) с песента на Фр. Арди „Всички момчета и момичета на моята възраст“ – 1965. Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис („Тази вечер аз съм хубава“). Всички признават нейния талант и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия – 1967. Истинското признание обаче предстои – звездата й заблестява с пълен блясък на фестивала „Златният Орфей“ през 1969.
За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс й връчва лично и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по забележителен начин френския шансон и руския романс, изпълнява драматични, концертни песни. В следващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: рецитали на „Златният Орфей“ – 1971, „Златният елен“ в Брашов, Румъния – 1972, „Братиславска лира“, Чехия – 1972; участие в гала-концерта на носителите на големи награди в Анверс, Белгия – 1970.
Пее съвместно със звезди като: К. Френсиз, Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер. Солистка е на известни оркестри като Биг-бенда на Карел Влах (Русия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели извънредната награда за най-добър изпълнител на фестивала в Касълбар, Ирландия и има най-голям принос за третото място на България в международната среща „Европа 71“ (участват още Паша Христова и Борис Годжунов).
Участва и в концерта на Емил Димитров в театър „Europien“ в Париж – 1972. Наградени песни в нейно изпълнение са „Земя звезда“, (м.Борис Карадимчев) – втора награда на „Златният Орфей“ – 1977, „Сама с вятъра“ (м.Тончо Русев) – Мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс. През 80-те работи със Стефан Димитров и група „Вариант Б“. Реализирала е концертни турнета във всички европейски страни, като Франция, Белгия, Австрия, скандинавските страни, както и Куба, Канада и Алжир. Има издадени малки плочи от фирмите „Pathe Marconi“ и „Philips“. В началото на 90-те гласът й може да се чуе на всички митинги на СДС, а песента „Дано, дано“ се превръща в химн на надеждата.
Голяма популярност има и „Молитва за България“, изпълнена заедно с автора Стефан Димитров и Васил Найденов. Изявява се и като водеща на телевизионни програми („Зодиак“), а от 1999 Нова телевизия започва излъчването на предаването за българска забавна песен „Почти полунощ е“, на което е водеща заедно с Васил Найденов. Удостоена е с наградата „Най-български певец“ за 1998 от Сдружението за българска духовност. През 2006 издаде в двоен албум най-хубавите си песни, озаглавен „Златна колекция“.