Днес в параклис мавзолей „Св. Георги Победоносец” ще бъде отслужена панихида по повод 138 години от гибелта на Цар Освободител Александър II.
Той е убит при атентат на 1март 1881 години, в Санкт Петербург.
Александър Николаевич Романов е роден на 29 април 1818 г. в Москва. Наследява престола на 2 март 1855 г. след неочакваната смърт на своя баща. Реализира десетки важни държавни реформи в сферата на образованието, икономиката, правосъдието, промишленото производство, военното дело и най-важната – отменя крепостното право, задържащо Руската империя в сянката на Средновековието.
По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. Александър ІІ споделя наравно с войниците несгодите, дългия и труден път, тежките битки, мъката по загиналите, лошите битови условия, раздялата с дома и близките на сърцето му хора. Императорът не влиза в бой, но отблизо следи развоя на събитията и не случайно пребивава 40 дни в село Пордим, в непосредствена близост до Плевенския боен театър, където се решава изходът на войната.
Срещу император Александър ІІ са организирани поредица от атентати. Седмото покушение срещу царя, организирано от привържениците на „Народна воля” на 1 март 1881 г., успява. Планът на съзаклятниците е да се поставят взривни устройства в центъра на Санкт Петербург, за да се взриви царският превоз. Но в уречения ден императорът не минава по обичайния си маршрут и в действие се включва специална група за бързо реагиране – доброволци със задача да хвърлят бомби. 19-годишният Рисаков хвърля бомба, която избива много хора от ескорта на монарха, но той остава невредим. Александър ІІ слиза от каретата и тогава от тълпата излиза студентът Игнатий Гриневицкий, който хвърля втора бомба. Тя разкъсва долната част на тялото на Александър ІІ и поразява смъртоносно и самия атентатор.
Императорът умира същия ден от раните си в Зимния дворец. Извършителите на атентата са осъдени на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 3 април 1881 г. на Семьоновския площад в Санкт Петербург и това е последното публично наказание в Русия.
На лобното място на Александър II е издигната църквата „Възкресение Христово”, която е популярна с името „Спас на Крови“ (Храм на Спасител, издигнат върху кръв). Тя е тържествено осветена на 19 август 1907 г. в присъствието на император Николай ІІ. Единадесет дни по-късно (30 август 1907 г.) е открит и паметникът „Цар Освободител Александър ІІ” в гр. София.
Десетки години след Освобождението българският народ и българската православна църква редовно отслужват панихиди в този ден в негова памет. По конюнктурни и политически причини за дълго тази традиция се прекъсва. Община Плевен и Военноисторически музей – Плевен я възстановяват през 2000 година.
От тогава всяка година на 1 март в Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” се отслужва панихида в памет на Цар Освободител Александър II.