През последните години има теми, които неизбежно пораждат спорове. Такава тема, която нажежава често обстановката до червено, е свързана с промените от 1989 година. Докато едни се опитват да заличат изцяло един период от българската история, други ожесточено застават зад позицията, че миналото трябва да се съхрани, независимо какво е то.
Така след промените от 89-та година редица паметници в Плевен изчезват незнайно къде, а мнозина плевенчани не се и питат какво се е случило с тях. Всъщност от години те се съхраняват в двора на Регионален исторически музей – Плевен. Там част от паметниците са „изоставени” със заповед на тогавашния кмет на Плевен д-р Александър Александров.
Заповедта от 9 юни 1992 година гласи, че демонтираните паметници, част от които са на парчета, се оставят на съхранение в музея, показва справка с документите. И макар че паметниците са собственост на Община Плевен, която е поръчвала изработката им през годините назад, досега никой не се е поинтересувал от тяхната съдба. Вече 24 години паметниците на незнайния войн, известен сред плевенчани като Альоша, на Ленин, Димитър Благоев и други са скрити далеч от хорски очи, в храстите в задния двор на музея. През годините не са местени, заради внушителните им размери, както е подобавало за онези години, а едно преместване би струвало скъпо, защото е необходима специализирана техника.
Назад във времето в музейните среди е имало идея за създаване на експозиция на открито с изоставените паметници в двора на Регионалния музей. Но за целта са необходими много средства, които музеят няма, както и разрешение от собственика на паметниците – Община Плевен. Затруднението идва и от факта, че част от паметниците са наистина големи и са разфасовани на части при демонтажа, затова се нуждаят от реставрация.
Част от скулптурите и бронзовите бюстове, които са по-малки, са подредени в склад. Единственият от тях, който не тъне в забвение, е този на Цветан Спасов. През 2013 г., по искане на Прогимназия „Цветан Спасов” в Плевен, бюстът на плевенския поет-антифашист, който е изработен от известния скулптор Кирил Тодоров, е предаден на училището. Сега той се съхранява там в специално създаден кът. Останалите нямат този късмет, макар много от тях също да са дело на известни скулптори.
Към днешна дата музеят съхранява бюстовете на Асен Халачев, Васил Георгиев Топалски, Георги Кирков, Васил П. Топалски, Тодор Луканов и ген. Толбухин, които някога са били разположени в Градската градина. На съхранение са оставени и частите от паметника на незнайния воин, както и тези от паметника на Ленин. Паметници на Цанко Станчев, Пело Пеловски и двама неизвестни, както и барелеф на Георги Димитров, също са сред забравените във времето парченца история, които очакват своята съдба.