Българската православна църква почита днес паметта на св. Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование и на 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.
Атанасий участвал във Вселенския събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов най-вече заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог отец. Пет години след това Атанасий придобил епископски сан.
В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отивал в планината на своя бял кон и се провиквал: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима”. Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.
На днешния ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Нася, Таньо, Тинка.