Отец Милен от храм Света Параскева в Плевен призова към търпение и надежда в Божието милосърдие по примера на разслабения от Витезда

В неделната си проповед в плевенския храм „Света Параскева“ отец Милен призова вярващите при страдания да бъдат търпеливи, да не падат духом и да пазят надежда в Божието милосърдие. Той подчерта и необходимостта християните да благодарят от все сърце на Бога за „безкрайната Му милост“ и да показват признателността си с дела, като се преобразяват „в новия човек“, така че животът им да бъде „жертва жива, свята и благоугодна Богу“. Това съобщава БТА (Българската телеграфна агенция).

В четвъртата неделя след Великден свещеникът разказа на миряните притчата за разслабения. По думите му по времето на земния живот на Иисус Христос в Йерусалим, при Овчите порти, се намирала къпалнята Витезда – „дом на милосърдието“, с пет притвора. Там лежали множество болни – слепи, хроми и немощни – които чакали раздвижването на водата, тъй като, както се вярвало, Ангел Господен слизал от време на време и който пръв влезел след раздвижването, получавал изцеление.

Сред болните имало човек, разслабен от 38 години, който с вяра и надежда очаквал да оздравее. Христос се спрял при него и го попитал дали иска да оздравее – според отец Милен, за да изпита търпението му и да изобличи безсърдечието на хората наоколо. Болният отговорил, че няма човек, който да му помогне да влезе пръв във водата. Тогава Христос му казал: „Стани, вземи одъра си и ходи!“, а радостта на излекувания била безгранична.

Отец Милен обясни, че къпалнята Витезда е предобраз на светото кръщение – „банята на възраждането“, чрез която в името на Иисус Христос човек се очиства от греха, освещава се и духовно се укрепва. Той добави, че докато в Йерусалим Витезда била на едно място и изцелението се дарявало само от време на време, всеки храм е „дом на милосърдие“ и място за среща на вярата с Божията благодат. По думите му чрез светите тайнства, при искрена вяра и гореща молитва, в храмовете се дава духовно изцеление, прошка на греховете и сила за нов християнски живот.

В заключение свещеникът посочи, че в храмовете вярващите могат да намерят и подкрепата на своите близки, каквато е липсвала на евангелския разслабен, и призова присъстващите да се поучат от неговото търпение и кротост, с които той не похулил Бога през годините на страдание, а запазил вярата си до изцелението.