Вярва се, че нощта срещу Водици (Богоявление) е една от най-магичните през годината. Празникът Водици води началото си преди Христа и е свързан с лечебната и магична сила на водата. Старите българи са вярвали, че на границата между земния и отвъдния свят тече Реката на живота. Мястото, където душата се “измива” за последно, “съблича” тялото си и пречистена поема по Пътя към Бога си. Знаели са, че водата пречиства, лекува и помни.
Старите българи са вярвали, че в полунощ на Водици – на 5 срещу 6 януари, водата „чува” и „помни”. Затова повечето от обредите са свързани с действия и наричания, отправени към водата, наричана мълчана вода, жива вода, вречена вода, здрава вода.
Празникът Водици е разделен на три части. Започва от 5 януари вечерта. Тогава е нощта на мълчаната вода. При здрач се изнася навън съд с чиста вода, която цяла нощ “мълчи” под звездите. В полунощ до водата се изрича най-голямото и силно желание. Водата и Бога го чуват и го „сбъдват”! Наричат го ДА БЪДЕ! На Водици – 6 януари, с тази вода се измиват очите и се пие от нея.
6 януари е Мъжки водици. Млади мъже се хвърлят в реката за здраве и “мъжка сила”, а мъжки отрочета до една година се изкъпват в студена вода, за да станат мъже. Хвърлянето на Кръста е много стар, предхристиянски обичай, който символизира връщането на Животворното начало на водата. За това на този ден водата лекува и заздравява и всеки иска да умие болест и грях на Живата вода!
7-ми януари е Женски водици. На този ден се къпят млади жени и женски отрочета до една година. Тъй като женската утроба носи Силата на сътворението, жените понасят котли с Жива вода от “къпаните” реки и ръсят с тях за здраве и Благоденствие. Жените са Водичарки, Совойници. В някои райони на този ден отново се гадае и предсказва за любов и зачеване.
На 7-ми януари свършват всички коледни празници и женското и мъжкото начало се обединяват от Водата и Сътворението. Започва сватбеният период.