На 24 февруари е роден Христо Проданов – българският алпинист – легенда

Днес Христо Проданов щеше да навърши 77 години, ако не беше останал за винаги на Еверест. Роден е в Карлово на 24 февруари 1943 г.

Първият му планински преход е през връх „Ботев”, когато е само 14-годишен. Обикаля цяла България, докато не остава планина и връх, през който да не е оставил следите си. Така през 1962г. родината няма какво вече да му предложи и той прекосява границата. През 1976 г. покорява алпийския „Матерхорн“, където в продължение на цяла седмица, заедно с Трифон Джамбазов, са принудени да останат в изчакване на силна снежна буря. Следват няколко седемхилядници – „Ленин“, „Ношак“, „Комунизъм“, „Корженевска“. Те обаче са нищо в сравнение с постижението на Христо от 30 април 1981г. В 13:45 часа той стъпва на четвъртия по височина връх в света – „Лхотце“ (8 516 м). Тогава става първият българин, изкачил осемхилядник. Мечтата на Христо обаче е друга. Когато се изкачва на „Лхотце“, той е само на ръка разстояние от Покрива на света – Еверест.

Изминават три години, през които Христо има само една мисъл, само една мечта – да остави следа на най-високия връх на планетата. Така на 20 април 1984 г. българинът започва поход, който ще го превърне в легенда. В 5:45 часа сутринта, Христо тръгва заедно с шерпа Ринджи по най-трудния маршрут към Еверест и без кислород. През онзи ден се случват поредица от събития, които ще се окажат съдбоносни за него. Първоначално Христо е трябвало да се катери заедно с Иван Вълчев, но отказва и така в последния момент се решава с него да е Ринджи. Макар шерпът да е в много добро физическо състояние и да е добре подготвен, той се затруднява при отвесните скали. Двамата по план е трябвало да бъдат третата двойка, отправила се към върха, но те са много бързи и изпреварват останалите групи.

Христо и Ринджи са вече на 8200 метра височина, но пред тях стои 90-метрова отвесна скала. Българинът се изкачва без проблем, но шерпът не успява. Това вероятно е повратният момент, който ще коства на Проданов прекалено много. Той твърде дълго се опитва да помогне на Ринджи да се изкачи и губи много сили и енергия в опитите си, преди да се реши да продължи сам.

В 18:15 часа по радиостанцията се чува гласа на Христо Проданов – той е на върха! Първият българин, изкачил Еверест, и четвъртият в света, който успява да го направи сам! Той изкачва Еверест през април, при нечовешки условия, по най-трудния и жесток маршрут, сам и без кислород.

Там остава 33 минути, прекалено дълго – вече е тъмно. Решава да се върне по същия опасен маршрут и то по собствените си стъпки – нещо, което никой друг алпинист не е правил. По пътя надолу силна буря принуждава Христо да чака на открито на 8700м. височина без спален чувал, храна и вода. Температурата е -42 градуса, а мястото се нарича “Зоната на смъртта”. Сигналните ракети в пистолета му се оказват негодни. Следват три драматични денонощия, през които цяла България трепери и се надява българинът да е жив.

Започва спасителна операция – всички, които се намират близо до Еверест се отправят към върха. Според думите на Христо, той най-вероятно се намира някъде до Голямата сива кула на 8700м. височина. Людмил Янков е един от смелите алпинисти, които веднага тръгват да го търсят. За рекордно кратко време успява да стигне почти до върха и не се подчинява на заповедта да прекрати търсенето поради лошите условия. Изминава разстоянието от 1330 метра на един дъх – безпрецедентна саможертва и героизъм. Янков прави нечовешки усилия да открие приятеля си и е на ръба на силите си, но в крайна сметка времето и падането на нощта го принуждават да спре на височина 8500 м – драматично близо до Проданов.

На 22 Април 1984 г. в 19:45 часа по радиостанцията гласът на Христо Проданов се чува за последно. Той остава да спи завинаги под върха, в прегръдката на бялата смърт.