На тази дата през 1920 година България става член на Обществото на народите

Обществото на народите (ОН), известно и като Лига на нациите, е международна организация, съществувала между Първата и Втората световна война. Нейните цели са понижение на степента на въоръженост, разрешаването на международни спорове и подобряването на световното благосъстояние.

Международната организация е създадена след Първата световна война по инициатива на страните победителки – Великобритания, Франция и САЩ, с цел развитие на сътрудничеството между народите и осигуряване на международен мир и сигурност. На 20 август 1920 г. България изпраща молба за приемането й в организацията. В началото на 1921 г. е учредено постоянно българско представителство към Секретариата на ОН, закрито през 1940 г.

Дипломатическата философия на Обществото представлява фундаментална промяна в мисленето, в сравнение с предходните сто години. Създаденият на Виенския конгрес (1815) модел разглежда Европа като поле на съюзи между националните държави, създавайки баланс на силите, поддържан от силни армии и тайни споразумения. Според новата концепция Обществото на народите функционира като правителство на правителствата, като разрешава спорове между отделните държави по открит и правно ориентиран начин. Идеята за създаването на Обществото е на американския президент Удро Уилсън.

Лишено от собствени въоръжени сили и зависимо от Великите сили за налагане на решенията си, Обществото на народите трудно се справя със задачите си. След няколко забележителни успеха и други първи провали, Обществото в крайна сметка се оказва неспособно да предотврати агресията от страна на фашистките страни през 30-те години. Началото на Втората световна война показва, че Обществото се е провалило в основната си цел – предотвратяване на мащабен военен конфликт. Организацията на обединените нации (ООН) заменя Обществото на народите с по-голям успех, като наследява някои негови агенции и организации.