На 8 септември православната църква почита Рождество на Пресвета Богородица. Това е един от най-големите християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.
Според обичаите за този ден стопанката на дома приготвя празнична пита наречена Богородичен хляб. Парче от нея се нарича на къщата, за да я пази Богородица . В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка , когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве заедно с парче от Богородичния хляб.
Българските обичаи гласят, че на Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан.
Между Голяма и Малка Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. Богородичната трева се пази за лек.