Мондиал 2018 – Франция е на трона

Световното първенство по футбол вече е история. Тя обаче бе написана със „златни“ букви във футболните анали на Франция, защото отбора й завоюва второто си голямо отличие – титлата от шампионата на планетата. Какъв по-хубав подарък от съдбата за една нация, дала толкова много на най-популярната игра в света. Селекцията на Дидие Дешан превърна в реалност мечтите си. Да, „петлите“ имаха в състава си едни от най-добрите играчи в момента в света, начело с изгряващата звезда Килиън Мбапе. Не това обаче бе най-големия й коз по пътя към триумфа. Дори напротив – всички подчиниха безспорните си качества в услуга на общото благо на колектива. Това бе най-силното оръжие на отбора през цялото първенство. Главната роля за успеха е на Дешан. Изграденият от 49-годишния селекционер тим видимо контролираше във всички аспекти развоя на битките срещу съперниците – Австралия, Перу, Дания, Аржентина, Уругвай и Белгия. Стори го и на финала срещу Хърватия, но не без малка но напълно достатъчна странична помощ. След като я получи беше лесно да задържи предимството си до края. Иначе битката за трофея не започна по най-добрия начин за французите. Фината съдийска намеса на аржентинския рефер Нестор Питана обаче наклониха везните в тяхна полза. Става въпрос за ситуациите при първите две попадения на световните шампиони. Ясно се видя на повторенията, че няма нарушение на хърватски футболист, но Питана отсъди такова и след изпълнението на Антоан Гризман Франция поведе. Не беше ли правилно в толкова важен мач, рефера да се довери на видеоповторението преди да отсъжда? Може би, но подобно пренебрегване на техниката видяхме и по време на двубоя на Англия срещу Колумбия. Ситуацията с отсъдената дузпа в полза на Франция на финала също бе спорна. Въпреки това хърватите заслужават похвала за представянето си. Започнаха мача силно и в началния четвърт час почти не дадоха топката на съперника. След изравнителното попадение на Иван Перишич може би трябваше пак да намалят оборотите, доверявайки се на комбинативната си от началото на срещата, която явно не бе по вкуса на „петлите“. После с дузпата и последвалите две попадения във вратата на Даниел Субашич стана почти невъзможно да се спасят. Въпреки гола на Манджукич /за 2:4/, селекцията на Златко Далич вече нямаше нито сили, нито вяра, че може да доведе нещата поне до продължения.

Обикновено двубоят за бронзовите медали не е интересен, когато съперници са титулявани състави, които се задоволяват единствено с титлата. Неуспели в намеренията си, те влизат в мача за третото място под влияние на разочарованието от изпуснатия трофей. Обратно, тимовете, за които е геройство достигането до полуфинал правят възможното да се окичат с бронза. Именно с тази нагласа излязоха Белгия и Англия, а след последния съдийски сигнал островитяните бяха разочарованите.

Те премериха сили с този съперник два пъти за 20-ина дни и той ги надви. Ако първия сблъсък бе по-скоро протоколен /Белгия и Англия вече се бяха класирали за елеминациите/, то втория имаше голям заряд. И в двете срещи се видя, че Англия няма потенциала да подчини противник от висока класа. В определени моменти от мача избраниците на Гарет Саутгейт не знаеха какво да сторят на терена. Отдавна пълното физическо изразходване /тичане и центрирания нонстоп/ е отживелица. Англичаните обаче не са готови технически и тактически за успешни битки със силните.

Белгийците спечелиха бронзовите медали, защото знаеха какво искат и как да го постигнат. И двата двубоя с Англия бяха по-лесни за Белгия отколкото успешните елиминационните срещи с Япония и Бразилия.

Наред с другите предимства пред островитяните, освен като отбор, те имат превес и като индивидуалности. И резултатът е налице.

Снимки: fifa.com