Мондиал 2018 – осминафинали: Меси, Роналдо и Испания зад борда

Световното първенство вече е в заключителната си фаза. С навлизането в този етап мъките на някои предварително сочени за фаворити свършиха. Аржентина, Испания и Португалия са аут. Останалите също не показаха топ ниво. Същинска досада беше срещата Швеция – Швейцария. Този мач предизвика емоции единствено у поданиците на тези държави.

След осминафиналите радост за шест европейски нации – Франция, Русия, Хърватия, Белгия, Швеция, Англия и две южноамерикански – Уругвай и Бразилия. Ето как стигнаха те до четвъртфиналите.

Франция – Аржентина  4:3

Голеадата, която сътвориха вицешампионите на Европа и Южна Америка се дължеше не на върховно майсторство, а плод на елементарни грешки, които са недопустими за отбори, претендиращи да диктуват световната футболна мода. Това се отнася най-вече за „гаучосите“. Недопустимо е три пъти да бъдат матирани по идентичен начин, след които Килиън Мбапе спечели дузпа и вкара два пъти. Учудващо аржентинците бяха като разграден двор в отбрана. Напред пък се оплетоха в мрежата си от излишни безсмислени пасове, които разиграваха далече от вратата на съперника. Като индивидуални изпълнители играчите им са сред най-високо котираните в света, но от всички тези твърди величини не бе сглобен компактен отбор.

„Петлите“ действаха изключително дисциплинирано и рядко оставяха пространство на Лео Меси да владее продължително топката. Звездата на Барса намери противодействие и бързо се освобождаваше от топката, комбинирайки със съотборниците си. Те обаче не са като тези в испанския гранд и често не знаеха какво да правят като получат топката. Заслужена победа на Франция и край мъките на Аржентина по руските терени.

Уругвай – Португалия  2:1

Двата отбора направиха истинска турнирна битка. Селекцията на Оскар Табарес излезе с чест от нея. Заслугата е на целия отбор. Единсон Кавани реализира головете, но отбраната начело с капитана Диего Годин също заслужава „отличен“. Тя просто не позволи на Кристиано Роналдо да застраши Фернандо Муслера нито веднъж. Останалото беше по-лесно за тях. Обратно португалската отбрана трябваше да се раздвоява, защото освен за Кавани, трябваше много да внимава и за Луис Суарес. Именно след взаимодействие между двамата падна и първия гол във вратата на Руи Патрисио. Иначе битката по всички части на терена бе същинско зрелище за ценители.

Русия – Испания  5:4 след дузпи /1:1 след продължения; 1:1 след редовните 90 минути/

Испания напусна Мондиала затвърждавайки традицията си при участие на световни първенства. /Изключение е ЮАР 2010, когато стана шампион/. Предварително беше известно, че домакините ще противопоставят тотално себераздаване, проливайки последната капка пот за благоприятен изход от осминафинала. Така и стана – руснаците изкараха значителна част от двубоя, барикадирайки се около наказателното си поле. Подходът им беше правилен, защото нямат спортно-технически потенциал да се надиграват с испанците, както примерно на старта го направиха португалците. Всичко това трябваше да накара Испания да се вложи на 100 процента за да спечели, при това още в 90-те минути. Селекцията на Фернандо Йеро обаче не го направи, а и сигурно няма възможностите за това. Така руснаците издържаха до дузпите, а историята показва, че съперника им адски трудно излиза победител от тази лотария.

Хърватия – Дания  4:3 след дузпи /1:1 след продължения; 1:1 след редовните 90 минути/

По идентичен начин бе разрешен спора в полза на Хърватия срещу Дания. Този сблъсък обаче беше различен. Дори скандинавците повече трябва да съжаляват, че не измъкнаха победата преди дузпите. Имаха тези възможности. Това беше най-трудния мач за Модрич и компания. Хърватите не бяха така рационални, както в срещите в групата си. Забелязаха се доста пропуски, както в защита, така и в халфовата линия. Учудваща бе и плахостта, която ги владееше в определени периоди.

Бразилия – Мексико  2:0

Традицията изигра своята роля в този мач. А тя е на страната на Бразилия. Именно за това Мексико бе най-приемливия съперник за нея. Селекцията на Тите бе уверена в успеха си и това се забеляза в хода на срещата. „Ацтеките“ опитаха да изненадат, започвайки ударно, както срещу Германия. Техническото им предимство в онзи сблъсък обаче сега не свърши работа, защото срещу себе си имаха тим, който дори ги превъзхожда по този показател. Постепенно „селесао“ взе инициативата и бе въпрос на време да материализира усилията си. Стори го, само два пъти. Повече не бе необходимо.

Белгия – Япония  3:2

По-мъдрия отбор спечели. Адмирации за азиатците и цялостното им представяне в Русия. Във всичките си срещи не отстъпиха инициативата на съперника. Срещу Белгия обаче не успяха да удържат комфортния си аванс. Дължи се на липса на опит и увереност, която е неизменна част от същността на най-големите. Именно последното бе в основата на успешния обрат за белгийците. Психиката им на зрял тим не допусна да изпаднат в паника при 0:2. След изравняването вече имаха предимство и го използваха за крайния успех.

Швеция – Швейцария  1:0

Това беше най-слабия мач на осминафиналите. Много непредизвикани елементарни грешки допуснаха футболистите на двата отбора. Подобно нещо е учудващо за скандинавците, които са с по-големи традиции на такива форуми от съперника си. Ясно е, че нямат класа на голям тим, но това не е оправдание за селекция достигнала до този етап на турнира.

Отпадането на Швейцария не е изненада. Монотонната игра на този състав измъчва години наред безпристрастните фенове. Натрапеното им участие на подобни форуми не носи печалба на футбола като цяло. Да, те са успели да си извоюват място на такива първенства. Но статистиката навява някои съмнения. Как все „часовникарите“ ги спохожда луд късмет при тегленето на жребия за квалификациите. В последните 5 кампании /период 2006-2018 – 4 за световно и 1 за европейско първенство/, Швейцария е срещнала само два силни отбора: Англия /квалификации за Евро 2016/ и Португалия /квалификации за Мондиал 2018/ и е завършила след тях в класирането. В останалите случаи съперниците им в квалификациите са все средняшки и откровено слаби. В същите кампании за класиране на голям форум битки помежду си водят колоси като Франция, Италия, Испания, Холандия и други. Някои от тях отпаднат, а посредствения отбор на Швейцария няма как да запълни празнината откъм качеството. Тук отново се откроява негативната роля на измислените ранглисти на ФИФА и УЕФА.

Англия – Колумбия  5:4  след  дузпи /1:1 след продължения; 1:1 след редовните 90 минути/

Още след началния съдийски сигнал, англичаните наложиха високо темпо и заредиха атака след атака към вратата на съперника. Не се получи замисъла им за ранен гол и постепенно намалиха оборотите. Попадение така и не реализираха през всичките 120 минути, като изключим дузпата, която Хари Кейн вкара през второто полувреме.

Колумбийците сами са си виновни за отпадането си. То не се дължи на лотарията с дузпите. Просто не сториха това, което могат. Те бяха отбора, който повече умее да играе с топката. Не стопираха устрема на противника със задържане на топката и комбинативна игра. Сториха го само в последните 20 минути на второто полувреме и в първото продължение. В тези минути ясно се видя, че „островитяните“ се объркаха и не знаят как да излязат от тази ситуация. Пагубно за южноамериканците се оказа отсъствието на контузения Хамес Родригес. Именно той е барометъра, който можеше да направлява с прецизност и спокойствие играта на Колумбия.

Снимки: fifa.com