Мария Мескин: Тепърва ще осъзнаваме необозримата личност на Светлин Русев

В Художествена галерия „Дарение колекция Светлин Русев” от дни е подреден съболезнователен кът за големия художник и дарител Светлин Русев. Той е точно срещу входа на галерията, под картината с пророчицата Ванга, изписана от акад. Светлин Русев и до скулптурния портрет на неговата майка от Валентин Старчев. Много хора положиха цветя пред този кът, сведоха глави пред големия творец, написаха думи на признателност в съболезнователната книга.

„Много думи се изговориха тези дни за Светлин Русев, но те никога няма да са достатъчни за необозримата му личност. Ние тепърва ще осъзнаваме това, което ни е оставил, ще търсим възможности да  го познаем, да го изследваме. Това е една голяма тема за изследователите, за изкуствоведите”, каза Мария Мескин, която от 40 години познава художника и на която той повери своето дарение в Плевен, избирайки я да бъде уредник на галерията.

„Светлин Русев остави на Плевен безценно  богатство – едно от най-големите дарения на 20 век за България е това, което той направи за нашия град. В дарената на родния му  град огромна част от личната му колекция са представени творби на автори, поставяли жалоните в развитието на българското изкуство. На посетителите от цял свят прави впечатление, че в непознатата България, в провинциален град има такава експозиция на европейско изкуство от 18-20 век, в която са имената на Реноар, Дега, Роден, Пикасо, Дали, Шагал… Не можем да изредим всички. Човек трябва да се срещне с тази експозиция”, сподели още Мескин.

Тя изрази голямата си вяра, че у тези, от които зависи съдбата на галерията, „ще надделее светлата страна, за да оценят това духовно богатство и да  разберат, че инвестицията в тази галерия е инвестиция в духа на младото поколение”. Защото тази галерия е духовният храм, в който различните изкуства живеят в съвършен синхрон, категорична е Мария Мескин.

Тя припомни колко влиятелен общественик беше Светлин Русев, който „непрекъснато биеше някакви камбани и удряше по съвестите на много хора”. „Той непрекъснато поддържаше в себе си вярата, че нещо може да се промени, че може тъмнината да се изтласка от достатъчно светлите хора и от техните светли дела. За съжаление тези светли хора не се показват и това е бедата на днешния ден, залят от негативизъм. Светлин Русев прекрачи там, където този негативизъм няма да пречи да продължи мисията си за нас, за Плевен.  На Плевен  много му трябва малко повече светлина и осъзнаване какъв син е имал”.