Лазаровден – празник на момите и пролетното пробуждане

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, жестоко измъчван и убит от турците на 23 април 1802г. на 28–годишна възраст. Над мощите му ставали много чудеса. Изписан е в цял ръст в параклиса на Рилския манастир „Свети Архангел”.

Според народната вяра Лазаровден е празник на нивите, ливадите и горите. Легендите го представят като човек, който тръгнал с брадва в ръка, обикаля горите, подсича старите дървета, шумаците и храсталаците, почиства ливадите и ги подготвя за коситба. Затова в тоя ден земеделските стопани извършват тъкмо такава работа в полето.
За възкресението на Лазар съществува следната евангелска легенда:
Лазар и сестрите му Марта и Магдалена били приятели на Христос от деца. Понеже бил зает с проповеди в пустинята, Иисус не могъл да се отзове незабавно на молбите на сестрите да види брат им, че умира. Отишъл при Лазар на третия ден след смъртта му. До пещерата, където бил оставен покойникът, го съпровождали Марта и Магдалена, учениците му, както и голяма група техни роднини и приятели. Отмахнали камъка, който бил върху гроба и Христос казал три пъти: „Лазаре, излез!” След третия Лазар излезъл от гроба, махнал покрова и всички извикали: „Жив е! Жив е!” Потвърдили се думите на Христос пред вестоносците, съобщили му, че Лазар умира: „Тази болест не е за смърт, а за прослава на Бога, за да може чрез нея да бъде прославен Божият син!”

Особено интересни са старинните обичаи, изпълнявани на Лазарица – лазаруване и боенек. Подготовката за лазаруването започва веднага след Тодоровден. Момите се събират, разделени на групи по махали и под ръководството на вече лазарували девойки или на по-възрастни жени – майки или други близки, разучават лазарските песни и игри.

В ранно утро на Лазарица из селото тръгват лазарките, закичени със свежи цветя по главите, облечени в нови, чисти носии, в които задължително трябва да има елемент от невестинска премяна. Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват специални обредни песни, посветени на отделните членове от семейството. Пеят на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето, на възрастните в къщата. Стопаните даряват момичетата с бели яйца, които една от тях събира в кошничка. Лазарките се очакват с голяма радост от стопаните.

Силно се вярва, че къща, в която са пели и играли лазарките, ще бъде честита и домочадието ще се радва на здраве и дълъг живот.