Православната християнска църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
Нашият народ нарича празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден.
На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи да обикалят домовете. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често „боенек“. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от момиченцата, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.
Честит имен ден на Лазар, Лазарка, Лазарин!