„Къщичка за вълци“ и „Ромфея“ – едно пътешествие през човешката душа

Двама плевенски автори – Анелин Славейков и Стефан Кръстев, поведоха днес своите приятели и почитатели на литературно пътешествие през светлото и тъмното на човешката душа. Това литературно приключение се случи в ХГ „Дарение Светлин Русев” не без съдействието на две дами – Мая Паскова и Илияна Цировска, които бяха избрали нетрадиционен начин да представят двамата автори и техните творби – „Къщичка за вълци” и „Ромфея”. Не монотонния разказ, а е живото и емоционално интервю.
Специални роли в сценария имаха Тея, Ина и Момчил, които четоха откъси от двете книги.

„Къщичка за вълци” включва 39 ловни разказа за ловци, животни и… хора. Разказите най-често са история в историята. Започват със случка, въвеждаща в друга, продължават със сливане на сюжетните линии и много често на финала довеждат читателя до сълзи. Анелин Славейков разказа, че пише разказите си почти на един дъх – импулсивно и за кратко време, сякаш някой му подсказва. Вълкът е герой в много от разказите му, защото той е великолепен представител на оцеляващите видове. Единственият негов естествен враг е човекът, но вълкът никога не отмъщава на човека – той просто иска да е свободен, разказа авторът. Когато в човешкото общество се появи индивид с такива отявлени качества, много често предизвиква завистливи чувства. Ала всеки успял да усети вълчото в себе си никога не се връща и никога не става роб, категоричен е Анелин Славейков.

Книгата на Стефан Кръстев – „Ромфея”, носи името на дълъг тракийски, едностранно завит, меч, който е имал е свещено значение за тракийските войници. Авторът сподели, че е бил като обсебен от магическата сила на ромфея и е трябвало да напише книгата, за да се освободи. Най-общо „Ромфея” може да се определи по стил като фентъзи. Това е книгата, която исках да напиша – забавната, но и интелектуалната, разказа Стефан Кръстев. Но в нея има и суров реализъм, до жестокост. И няма как да бъде иначе, след като основната тема е за нерадостната съдба на българските села – съсипвани, грабени, жителите им – насилвани и убивани. И ако “Ромфея” има някаква историческа стойност, то ще е точно в тази сюжетна линия, смята авторът. В книгата читателят може да открие и елементи на любовно-еротична драма, трилър-сюжетни линии, изразяващи си в разказа за бавното назряване на убиеца.