Композиторът Игор Стравински е роден на 17 юни

Игор Фьодорович Стравински е руски композитор от украински произход, диригент, пианист, един от водещите представители на световната музика. Повечето от неговите творби принадлежат на неокласицизма. Популярността му се дължи основно на неговите три балета („Жар-птица“, „Петрушка“, „Пролетно тайнство“), създадени през ранния му творчески период в Русия.

Стравински пише за всички класически форми. Неговото творчество включва композиции от всякакъв вид – от симфонии до миниатюри за пиано. Той постига голяма слава като пианист и диригент, но е също и като публицист. Написал е две есета за музикалната философия, в които излага своята визия за музиката

Роден е на 17 юни 1882 година в Ораниенбаум (днес Ломоносов), близо до Санкт Петербург. Баща му, Фьодор Стравински, е руски оперен певец от полски произход, който работи в Мариинския театър. Игор израства доминиран от баща си и от по-големия си брат. Още в ранна възраст Игор Стравински се научава да свири на пиано. Деветгодишен взема частни уроци по пиано. Първоначално се опитва да композира без специално образование. По настояване на своите родители с навършване на 18-годишна възраст, постъпва в юридическия факултет на Петеребургския университет. В същото време изучава самостоятелно теория на музиката.

През 1904-1906 (според други източници 1902-1908) Игор Стравински става ученик на Николай Римски-Корсаков, най-големият руски композитор през този период. Едновременно с това взема частни уроци и при В. П. Калафати. Благодарение на тях овладява съвършенството на композиторската професия. През 1905 година създава първата си симфония, написана в академичен стил. Под влияние на Римски- Корсаков се обръща към руския музикален фолклор. Първите му работи, изпълнени с национални мотиви, ще бъдат свързани с името на известния балетен импресарио Дягилев.

През 1910 година Стравински напуска Русия за първи път и отива в Париж. По време на престоя си във френската столица създава три значителни балета. Музикантът показва неизчерпаемо желание да учи и да опознае европейското изкуство, литература и културен живот. Среща се с Дягилев, директор на руската балетна трупа в Париж, който му поръчва да създаде балет за неговия театър. По този повод Стравински пише най-добрите си партитури. Впоследствие сътрудничи с Пикасо, Жан Кокто и Джордж Баланкин.

По време на Първата световна война и Октомврийската революция в Русия, Игор Стравински се премества в Швейцария, където остава до 1940 година. След това заминава за Съединените щати, а през 1945 става натурализиран американски гражданин. Установява се първо в Сан Франциско, а след това в Лос Анджелис. Преподава в Харвардския университет. За известно време запазва кръга от приятели и познати руски емигранти, но в крайна сметка осъзнава, че такова поведение не подпомага интелектуалния и професионалния му живот в тази страна.

Относително висок на ръст, но със сигурност не красив, Стравински е много фотогеничен, както показват много от неговите снимки. Той е добре известен с многобройните си връзки с членове на висшето общество като Коко Шанел, въпреки което е семеен мъж, посвещаващ значително време на своите деца. На 23 януари 1906 година се жени за своята братовчедка Катерина Носенко, с която се познават от деца. Раждат им се четири деца. През 1939 година Катерина умира от туберкулоза. Най-важната негова връзка е тази с втората му жена Вера, отношенията им с която започват още докато е женен за Катерина.

Когато Стравински и Вера се срещат в началото на двадесетте години, тя е омъжена за художника и сценограф Серж Судейкин, но скоро след това, напуска съпруга си. Въпреки че Катерина знае за тях, приема този факт като неизбежен и постоянен. След нейната смърт Игор и Вера се женят в Ню Йорк (1945).

През 1962 година композиторът приема поканата да изнесе серия от концерти в родината си, но се чувства свързан повече със Запада, поради което не остава дълго.

Игор Стравински умира на 6 април 1971 година в Ню Йорк. Погребан е в гробището Сан Микеле във Венеция, в неговата т. нар. „руска“част, заедно със съпругата си Вера, близо до гроба на Дягилев.