Книгата от хартия ще става все по-ценна, както картина от стар художник

На 23 април е Световният ден на книгата и авторското право. Денят е определен от ЮНЕСКО и идеята е  в този ден целият свят да отдаде почит на книгите и авторите им, насърчавайки всички и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.

Това е поводът за разговора ни с Олег Георгиев, управител на книжарница „Пингвините” – Плевен за интересите на плевенския читател и за бъдещето на книгата.

– Четат ли хората книги?

– Хората търсят книги, но все по-малко са тези, които купуват. Книгите стаха скъпи, станаха луксозна стока. Най-често една кнуга струва между 12 и 15 лв. Две книги да си купи човек – става 30 лв., което за повечето е сериозна сума. Често се случва да влезе човек в книжарницата, търсейки конкретно заглавие, но, като види цената, се отказва.

Но имаме и редовни клиенти, които не се лишават от това удоволствие да си купят нова, хубава книга. Е, вярно е, че става все по-малобройна тяхната група.

– А какви книги се търсят предимно?

–  Всичко се търси. Всеки си има интереси и според тях си избира и какво да чете. Все по-често идват хора, които търсят луксозни издания за подаръци.

Прави впечатление, че има книги, към които интересът не намалява, въпреки че са издадени отдавна.Така е например с „Български хроники” на Стефан Цанев. А също с „Цар Плъх”, „Шогун”, „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” – заглавия, които са непреходни и всяко ново поколение иска да ги прочете. Много се търсят напоследък книгите на Хорхе Букай, Харуки Мураками.

Идват хора, които са прочели реклама на някоя книга и искат да си я купят. Има и други, които не са толкова подготвени, просто влизат в книжарницата и казват, че търсят нещо интересно за четене.

– Реагират ли адекватно издателите на интереса на читателя?

– Реагират и то много бързо. Книжният пазар е достатъчно наситен с интересни и търсени в момента заглавия. Българските издатели светкавично реагират на новостите и щом на световния пазар се появи хит, почти веднага се превежда на български. Много печеливша е практиката паралелно с пускането на филм по кината, да се издава книгата, по която е е направен. А в случай, че книгата е била издадена по-рано, веднага се пуска допечатка, за да съвпадне с прожекциите.

Пример за това е трилогията „Игрите на глада” от Сюзан Колинс, чийто тираж беше изчерпан, но след като направиха филм по нея, има бум в търсенето. Затова очакваме допечатка. Подобна е историята и около трилогията „Милениум” на Стиг Ларшон. Ларшон умира през 2005 г. без да има особено голяма популярност, но филмирането на трилогията буквално взривява интереса към произведенията му.

– Българските автори сред четените ли са?

–  Определено, да. Людмила Филипова много успя. Написа няколко книги, които явно са ценени. С добра позиция на пазара са книгите на Алек Попов, Георги Господинов, Иво Сиромахов, Ваня Щерева.

Забелязвам нещо интересно напоследък – има голям интерес към книгите на българските класици, но издадени на английски език. За съжаление изборът не е много голям – можем да предложим само четири-пет книги.

–  Как си обяснявате този интерес?

–  Все повече хора живеят в чужбина и децата им знаят по-добре английски език, отколкото български. Затова търсят преводи, за да могат децата им да прочетат „Под игото” поне, дори и на английски. Смесените бракове също са обяснение за търсенето на английски преводи на български автори, за да могат съпрузите да се докоснат до майсторството на нашите класици. Тази тенденция особено силно се забелязва през лятото, когато в България се прибират живеещите в чужбина. През юли-август рязко се увеличава купуването на книги въобще. Тези хора идват в книжарницата и за тях всичко е ново, затова обикновено купуват по много книги, за да им стигнат до следваща ваканция в България.

– Ако трябва във възрастова граница да определим интересите на читателите, как бихте го направили?

– Тийнейджърите определено търсят фентъзи. Прави впечатление, че момичетата четат повече, а момчетата купуват книга предимно за подарък.

Но фрагментиране на интересите  в другите възрастови групи, трудно може да се направи. Обичайно това са читателите, които знаят какво искат, информирани са и кръгът от интереси е широк.

– Ще успее ли книгата да се пребори с модерните техтологии или бавно ще остава в миналото?

–  Безспорно IT технологиите се развиват много бързо и навлизат навсякъде, но не мисля, че ще изместят напълно книгата. Възможно е тя да стане бутиково издание, ценно като картина и да се търси предимно за подарък, но няма да изчезне. Хората обичат книгата, искат да запазят удоволствието да седнат в удобен стол с интересна книга в ръка. А и все повече се чува мнението, че, рано или късно, хората сами ще се отдръпнат от, най-общо казано, компютрите и ще се върнат към старите форми на общуване и естествено – към четене на традиционната книга с хартиени корици.