Кардиолози от Плевен с анализ на кампанията „Живот след COVID-19“ пред Националния конгрес по кардиология

При 80% oт преболедувалите COVID-19 дълго време след инфекцията се наблюдават повишаване на кръвното налягане и ускорен пулс. Налице са и остатъчни симптоми като лесна умора, задух, сърцебиене, болка в гърдите. Данните са част от анализ на най-мащабната кампания у нас, насочена към пациентите с т. нар. дълъг COVID-19 – „Живот след COVID-19“, на Българския кардиологичен институт. Резултатите бяха представени пред XVII Национален конгрес по кардиология 2022 в курортния комплекс Албена от екипа на Клиниката по кардиология на „Сърце и Мозък” – Плевен. Болницата бе сред активните участници в най-мащабното събитие за кардиолози у нас.

С тематични доклади във форума се включиха петима лекари от екипа на проф. Яна Симова – д-р Денис Николов, д-р Борислава Нинова, д-р Денислава Христова, д-р Мартина Самарджиева и д-р Анюта Иванова. Три от представените теми бяха с фокус върху пациентите, прекарали COVID-19.

Д-р Денис Николов представи статистически анализ за пациентите с COVID-19 и миокарден инфаркт, преминали през ,Сърце и Мозък’, Плевен и как на базата на клинични и лабораторни данни лекарският екип да успее бързо да се ориентира и постави правилната диагноза и назначи лечение за пациента.

Д-р Борислава Нинова представи данни за пациенти, прекарали COVID-19, с диагностицирана белодробна тромбоемболия, за които се е приело, че нямат друг провокиращ фактор. Наблюденията са, че COVID-19 се оказва значим провокиращ фактор за това социално значимо заболяване, което се нарежда на четвърто място след инфаркта, инсулта и туморните заболявания.

Д-р Денислава Христова запозна присъстващите с актуална информация от най-мащабната кампания, провеждана до момента в България, насочена към граждани с т.нар. дълъг COVID-19, а именно „Живот след COVID-19“. Оказва се, че 80% oт преболедувалите COVID-19 са с остатъчни симптоми. Оплакванията са толкова силни, че при половината от случаите се налага да се осъществят допълнителни кръвни изследвания, рентгенография, Холтер електрокардиограма и ехография на сърцето. Ритъмните нарушения са най-често срещаните промени в електрокардиограмите. Засегнати са различни органи и системи, което довежда до нарушаване в концентрацията и паметта, главоболие, световъртеж, безсъние, косопад и др. Това налага и допълнителни консултации с различни специалисти и промяна в лечението. Поради налични симптоми и промени в изследванията при един от всеки десет преживели COVID-19 се налага повторен прием в лечебно заведение.

Д-р Мартина Самарджиева представи единствения постер на конгреса на кардио-онкологична тематика. Данните представят определянето на вероятността от проява на предсърдно мъждене вследствие на противотуморна терапия чрез съвременни методи, като стрес ехокардиография и измерване на стрейн на ляво предсърдие. Това поставя въпроса за важността от проследяването на онкологично болни пациенти от кардиолог преди, по време на и след приложението на противотуморна терапия (химио, имуно, таргетна и лъчетерапия) и определяне на риска от развитие на кардиотоксичност според последните препоръки на Европейското дружество по кардиология от 2022 г.

Д-р Анюта Иванова запозна участниците в конгреса с проект за ранно откриване на пациенти с високи нива на холестерол в кръвта, свързано с генетичното заболяване фамилна хиперхолестеролемия чрез метод на изкуствен интелект, приложен в болниците на Българския Кардиологичен Институт. Идеята е да бъдат разпознати все повече пациенти с дислипидемия и да се стартира възможно най-бързо лечение, което да намали риска от сърдечносъдови инциденти в тази група.

Клиниката по кардиология на „Сърце и Мозък” – Плевен, е специализирана в лечението на остри и хронични сърдечносъдови заболявания в спешен или планов порядък. Национален лидер е в диагностиката и лечението на пост-COVID синдром, както и в областта на кардио-онкологията. Болницата е една от малкото в България, в която едновременно функционират кардиологична и онкологична клиника и единствената, в която реално се развива кардио-онкология, като част от болничната политика за непрекъснато подобряване грижата за пациента.