Изложба с реликви от Българското Възраждане ще бъде представена в Плевен

Изложба, посветена на 143 години от Освобождението на България, ще бъде открита на 3 март в къщата музей „Цар Освободител Александър ІІ” в Плевен. Тя се организира от Регионален военноисторически музей – Плевен и е  част от проекта „Уникални реликви от Българското Възраждане и национално освобождение”. Изложбата включва 14 експоната от фонда на Регионален военноисторически музей – Плевен.

Акцент сред експонатите са кремъчни и капсулни пистолети, оръжия с предно пълнене, използвани в националноосвободителните борби от поколения българи – хайдути, четници, въстаници. Кремъчните пушки и пистолети са основното въоръжение през Априлското въстание от 1876 г.

През периода на Възраждането, въпреки ограниченията на османската власт, в българските земи постепенно се оформят определени центрове на оръжейния занаят. Важно средище е Сливен, чиято продукция е ценена в цялата Османска империя. Сериозен конкурент на Сливен е Габрово, където се произвеждат и пистолети. Оръжейни работилници има в София, Шумен, Никопол, Силистра, Казанлък, Самоков, Панагюрище, Враца, където са изработвани част от пистолетите за турската армия от български майстори-оръжейници.

За производството на цеви се предпочита самоковското желязо, от което чрез допълнителна обработка се получава здрава и еластична стомана, издържаща на високо налягане. Според изискванията на епохата огнестрелното оръжие се украсява в зависимост от социалния статус на неговия притежател. Богатата украса е признак на висок престиж.  Металните части – цевта и запалителният механизъм имат инкрустации от други метали – мед, месинг, сребро и злато.

След първата половина на XIX в. оръжейните работилници в българските земи   променят характера на производството си. Оръжието се преработва в капсулно, както това става навсякъде из Европа. В цевта се навива специално кухо цилиндърче – пистон, изхвърля се петлето, огнивото и барутният подсип, поставя се ново чукче. Българските майстори-оръжейници изработват капсулни пистолети със сравнително скромна украса, повлияна от ориенталския стил. Покрити с патината на времето, те мълчаливо ни спомнят за отминали героични времена.

Сред експонатите са и неотменните аксесоари на оръжието с предно пълнене – 2 барутника от рог и кожа и кутийка за барутни фишеци.

В изложбата са представени още – мастилница и павур за ракия – лични вещи на Никола Кръстев Койнов. Той е от с. Летница (сега град Летница, обл. Ловеч) и доживява до 90 годишна възраст, починал през 1940 г. Никола  Койнов участва в четата на Филип Тотю по време на Сръбско-турската война 1876 г. Малко известен факт е, че в помощ на сръбската армия се създават чети, предвождани от най-прославените български войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, Цеко Петков, Ильо Марков, Симо Соколов, Тодор Велков, Христо Македонски и др.

 Експонат с лична история е и огниво, направено от ковано желязо с богата орнаментация. Принадлежало е на  ковача Цоко Генчов, от с. Черни Вит (обл. Ловеч). Преди Освобождението на България той изработва оръжия за въстаниците.

Представените експонати в изложбата са част от богатото културно-историческо наследство от периода на Българското възраждане. Връщайки ни в епохата на бунтовните времена, те напомнят за желанието на българите с оръжие в ръка да отстояват правото си на свободен живот.

Изложбата ще остане открита до 18 март.