На оградата на къща музей „Цар Освободител Александър ІІ” е подредена станалата вече традиционна изложба на открито. Този път постерите са посветени на героите на Шипка и опълченците от Плевен и Плевенския край, участвали в Руско-турската война 1877/78 г.
Формирането на Българското опълчение преди Руско-турската война 1877-1878 г. е закономерно явление. Благодарение на усилията на руското военно министерство, на славянските комитети в Русия, на българските комитети в Румъния и Русия и на отделни български революционни и военни дейци, а също и на желанието на много българи да се бият за освобождението на родината си, опълчението е изградено много бързо. За извънредно кратък срок българската доброволческа войска се подготвя, за да може да участва в боевете с вековния поробител за свободата и независимостта на Отечеството. По време на войната то води епични боеве и се запазва като ядро за изграждане на постоянна българска армия след Освобождението ,разказаха по повод изложбата от дирекция „Военноисторически музеи“ в Плевен, от чиито архиви са показаните интересни фотоси и документи.
През Руско-турската война 1877-1878 г. в състава на Българското опълчение се сражават 58 плевенчани. До 20 юни 1877 г. се записват 51 души, а след това, при формирането на втората серия – едва 7 души. Най-вероятната причина за това е, че още в началото на войната Плевен е превърнат в добре укрепен турски лагер, което възпрепятства излизането на населението извън неговите граници.
Опълченците от Плевен са предимно емигранти, живеещи преди войната в Румъния и Русия, които се записват в опълчението още в началния етап на формирането му. Повечето са млади 18-25 годишни мъже, възрастните доброволци са малко. По-голяма част от опълченците от Плевен са зачислени в състава на 3-та и 5-та опълченски дружини и се сражават в епичните боеве през месец юли при Стара Загора и Нова Загора, на Шипка през август, участват в зимното преминаване на Балкана и атаката на Шейновския укрепен лагер през януари 1878 г.
В боевете на Шипка участват 33 доброволци плевенчани от 3-та и 5-та опълченски дружини. С медали са отличени Гено Илиев, Георги Каменополски, Димитър Железаров, Иван Трифонов Табаков, Илия Маринов Райков, Киро Динев, Константин Цветков Фързулев, Михаил Димитриев, Петър Младенов Ръжанов, Симеон Тодоров Георгиев, Стати Данов, Христо Ангелов, Христо Митов, Христо Вълчев, Христо Илиев и др.
След разформироването на опълчението през месец юли 1878 г., някои от опълченците се установяват в Плевен, работят в града и отдават силите си за изграждането на следосвобожденска България.
В опълчението се записват и около 200 доброволци от 52 плевенски села, като най-много такива има от с. Стежерово – повече от 30 души.