Изложба император Николай ІІ – семейство Романови, царствените страстотерпци, ще бъде открита днес в 16 часа в Панорама „Плевенска епопея 1877”. Тя е изготвена от фотографа художник Дмитрий Остроумов през 2018 г. по повод 100-годишнината от гибелта на последния руски император Николай II.
Експозицията представя редки снимки и копия на интересни исторически документи, които проследяват важни моменти от живота на Николай II и неговото семейство.
Последният руски император Николай II Романов е роден на 6 (18) май 1868 г., в деня на Св. Йов Многострадални и чувства, че животът му е подобен на мъченическия път на Йов. Николай II се възкачва на престола на 26 години. Той получава прекрасно възпитание и образование, владее свободно три чужди езика. Блестящото му образование се допълва от дълбока религиозност и познаване на духовната литература, което не е често срещано за тогавашните държавници. Последният руски монарх е изправен пред не леката задача да управлява огромната империя в един от най-кризисните периоди от нейната история.
Дълбока и искрена религиозност отличава семейството на император Николай II сред представителите на тогавашната руска аристокрация. Възпитанието на императорските деца е пропито с духовност и православна вяра. Всички членове на семейството живеят в съответствие с традициите на православното благочестие. В годините на първата руска революция, царят изрича пророчески думи: „Може би, за да се спаси Русия, е необходима изкупителна жертва. Аз ще бъда тази жертва. Нека да бъде Божията воля“.
По време на Първата световна война царят поема върховното командване на руската армия и се премества в щаба, разположен в Могильов. Императрицата и принцесите се подготвят за медицински сестри и работят в болниците. Царица Александра с по-големите си дъщери Олга и Татяна се грижат за ранените, седят близо до умиращите, дават утеха на страдащите. Зимният дворец е превърнат в огромна болница. Тук се изработват бельо и топли дрехи, необходими за войниците на фронта и всичко това е организирано от императрицата.
В началото на 1917 г. в столицата Петроград започват вълнения, които прерастват в стачка с политически лозунги – „Долу войната“, „Долу автокрацията“. В Думата депутатите започват да убеждават царя, че само неговото отричане от престола ще спаси Русия.
Царят се вслушва в тези гласове и абдикира на 2 март 1917 г. „Няма жертва, която не бих направил в името на истинското благо и за спасението на Русия. Затова съм готов да се отрека от престола“ – такава телеграма той изпраща на председателя на Думата. Но след абдикацията, обратно на прогнозите на опозицията, положението в страната се влошава: започват размирици и гражданска война. Свалянето на царя само ускорява краха на руската държава и армия.
Започва нов период за императора и семейството му: животът свърша и започва житието, християнският подвиг. Царят и неговите роднини са арестувани и изпратени в Сибир. Подложени на унижение и тормоз, затворниците се осланят само на Божията воля.
В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. в Екатеринбург се извършва ужасно престъпление – убийството на царското семейство. Заедно с императора и императрицата са убити пет от техните деца и верните им слуги, които не искат да напуснат семейството. Тази жертва е кулминация на трагедията, преживяна от руския народ през годините на революционните вълнения.
За многото страдания, претърпени от царското семейство през последните 17 месеца от живота им с кротост, търпение и смирение, за тяхното мъченичество като истински православни християни, през 2000 г. Руската православна църква канонизира последния руски император Николай II и семейството му: императрица Александра Федоровна, царевич Алексей, великите княгини Олга, Татяна, Мария и Анастасия. Църквата нарича царското семейство страстотерпци (мъченици). Великата княгиня Олга пише в навечерието на екзекуцията: „Баща ми моли да предам на всички, които му остават верни … да не отмъщават, той прости на всички и се моли за всички, и да запомнят, че злото, което сега е в света, ще бъде още по-силно, но че не злото ще победи злото, а само любовта.“
Изложбата ще остане в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ до 17 ноември 2019 г.