Бианка Панова е национален състезател на България по художествена гимнастика в периода 1982 г. – 1989 г. Тя е родена на 27 май 1970 година в София и е от плеядата „Златни момичета“ на българската художествена гимнастика. Състезавала се е за отборите на Славия и Левски, а треньорки са й били Вера Томова, Людмила Димитрова и Нешка Робева. Включена е в националния отбор на България през 1982 година.
Абсолютен световен и европейски шампион в категория „индивидуално“. Вписана е в Световни рекорди на Гинес за най-голям брой максимални оценки, получени на състезание по художествена гимнастика ( от Световното първенство във Варна 1987 г.) – за осем изиграни съчетания получава осем максимални оценки 10 , спечелвайки всички пет златни медала – в многобой, лента, бухалки, въже и обръч.
Освен този феноменален успех Бианка Панова има златен медал на лента и бронз в многобоя от Валядолид (1985), многобоя, въже и бухалки, както и сребро на лента във Флоренция (1986), лента и обръч в Хелзинки (1988), злато на обръч и въже, сребро с топка и сребро в многобоя от Сараево 1989 година.
От спорта се оттегля през 1999 година с много горчивина и става треньорка в Италия и Белгия.
Бианка Панова оставя следа в световната художествена гимнастика със своите постижения, с открояващия се техничен, елегантен и изящен стил на изпълнение. Сложността и грацията на композициите превръщат Бианка Панова в любимка на световната спортна сцена. Постигнатите резултати в спортната й кариера я правят една от най-успелите в световната художествена гимнастика.