Забележителна беломраморна Богиня Майка откриха в античния град Улпия Ескус в Плевенско

Забележителен паметник от времето на езичеството – седяща  фигура на Богинята майка, откри доц. д-р Гергана Кабакчиева и екипът й при тазгодишните археологически разкопки в античния град Улпия Ескус край плевенското село Гиген.

„Паметникът на божеството, което закриля дома, наричано в Мала Азия Кибела, в Гърция – Хера, в Западните провинции – Йонона, най-вероятно е бил поръчан от обитателя на сградата, която проучвахме”, обясни доц. Кабакчиева. Археологическата дейност през това лято на екипа, начело с доц. Кабакчиева е била насочена към проучване на най-голямата частна сграда в укрепената част на Улпия Ескус, най-вероятно обитавана от един от управителите на селището.

Намерената скулптурна фигурата на Богинята Майка е частично унищожена – липсва главата, но дори и така паметникът е изключително ценен, защото за първи път не само в Ескус, но и в цялата  територия на днешна Централна северна България не е намирана подобна скулптурна  творба, обясни археоложката.

Фигурата е изработена от много качествен дребнозърнест бял мрамор. По нея има  има следи от  частично горене, но в дясната й ръка се вижда патера – един от символите, по които се разбира, че е богинята. Находката е открита в насип над един от каналите. Според доц. Кабакчиева най-вероятно божеството е било ритуално погребано там, за да бъде запазено от унищожаване, когато по тези земи християнството е прието за официална религия и са издадени закони за унищожаване на езическите символи.

Подобни  паметниците са намерени много в Ескус. Още когато се проучва гражданската базилика,е намерена прекрасна статуя от мрамор на бог Аполон, закопана под подовото ниво на сградата. Което е доказателство за това, че местните жители са отдавали голямо значение на тези езически божества и трудно са се разделяли с тях, обясни доц. Кабакчиева.

Според нея датировката на новата ценна находка е от втората половина на ІІ или ІІІ век след Христа. Тепърва паметникът ще бъде изследван, за да може да се датира по-точно.

При разкопките са намерени  много монети, които също помагат за цялостното реконструиране на историята не само на сградата, но и на живота на обитателите на Ескус през различните времена. Един факт, който археоложката проследява от миналата година, и сега отново е потвърден – че в средата на 13 век средновековното селище, което съществува над руините на древния град,е било опожарено и унищожено от татари.

При разкопките това лято е открита и част от мозайка в помещение, съседно на това, в което е намерена прекрасната мозайка „Ахейци”, днес изложена в Регионалния исторически музей в Плевен. Новооткритата мозайка, от която е запазен около един квадратен метър, е с геометрични орнаменти

Изключително рядък екземпляр за земите на древна Мизия е намерената бронзова фибула.

При разкопките е открит също и бронзов пръстен с гема от полускъпоценен камък корнеол. Върху пръстена е изобразено божество, тепърва ще  се изяснява кое точно е то. Фигурата е много малка, затова ще се наложи изследване под микроскоп, но е видно, че фигурата е в профил с дълга дреха.

Доц. Кабакчиева разказа, че под подовото отопление на най-голямото частно жилище в рамките на големия град са намерили много фрагменти от цветни стенописи, украсявали стените. Те говорят, че част от сградата е била представителна за посрещане на гости и именно върху нея се работи в момента. Едно от тези помещения е било облицовано изцяло с разноцветен мрамор. На пода е  бил подреден в различни схеми – розети, ромбове, кръгове. Мрамор е покривал и стените. Той е бил полаган, след като е махната положената по-рано цветна мозайка и през миналото лято под мраморна плоча на стената е открихме част от човешко лице, разказа доц. Кабакчиева.

Доц. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музей – София е ръководител на археологическите разкопки на Улпия Ескус и от години работи за разкриване на античния град. През тази година плановите разкопки на археологическия резерват Улпия Ескус са реализирани по проект, финансиран от Министерството на културата. Проучванията са съсредоточени върху голяма сграда в центъра на античния  град и те позволяват да бъде установена стратиграфията, т.е. периодите на развитие, които е претърпяла сградата през годините на  нейното обитаване. Приемната й зала е била разкрита от проф. Теофил Иванов още през 1952 г.