Жена в завод за кабелни системи за автомобили? В Плевен няма нищо по-обичайно от това!

За 48 месеца след първата копка екипът на ЛЕОНИ България  нараства почти 15 пъти до сегашните около 1 700 души. Повече от половината от  са жени, част от тях са тук буквално от началото. Оператори, треньори, фасилитатори, началници на смяна, сегментни лидери, специалисти по качество, финанси и счетоводство, по подбор и администриране на персонал, инженери. Историите им си приличат и различават, едно обединява много от тях: изразът „Този завод ми е като дете, от първите му крачки съм до него“. И всички усилия и малки победи, които стоят зад това изречение.

Да знаеш кога е моментът

Радослава е в завода вече три години. Галя – от близо четири. И двете научават за ЛЕОНИ България почти случайно. Радослава чува, че в сградата на кметството текат интервюта за работа в тукашен завод за кабелни инсталации и решава да се пробва. Справя се с тестовете и скоро  й съобщават, че е одобрена. Стартира като оператор, днес вече е треньор – обучава и подпомага колегите на производствените линии. Привличат я все „трудните инсталации“. „Защото това е като пъзел за мен: мислиш по време на работа. Не е като просто да работиш нещо скучно, което да те обременява. Тук буквално се чувствам у дома”, разказва тя.

За три години успява да вникне в душата на всички инсталации, спокойна е, че може да се справи на всички линии. Признава, че сънува работата си. И обича това, което върши – то я кара да се чувства полезна и уверена.

„Жена в завод, да”,

спокойно се описва Радослава. А кое е най-важното, за да си успешна в това дръзко амплоа в според нея? „Да познаваш работата. Да знаеш кога как да подходиш към човек. Най-важното за мен е колегите, които съм обучила, да вършат работата коректно – това е и мое удовлетворение”. Защото най-голямото предизвикателство по думите й са характерите на хората. Умението да избереш правилния момент да поискаш от човек да надскочи себе си.  Или да реагираш ефективно при забелязан пропуск.  По думите й работата на треньора  е да е наблюдателен, да знае – както всъщност и работата на всеки оператор. И е категорична: отговорностите не са малко, удовлетворението обаче не закъснява. За какво мечтае жената от завода, докато не е в завода? Оказва се, че и след 10 години вижда себе си пак тук. И си представя три щастливо дипломирали се дъщери. Най-голямата следва „Детска педагогика”, с гордост споделя Радослава, но и тя, и по-малката дъщеря са идвали на работа в завода през ваканцията. Това ще им бъде от полза, смята майка им, ще им помогне да свикнат да ги е грижа за  резултата и да поемат отговорности.

За познанията и централната им роля в ЛЕОНИ разказва и Галя –  магистър по международни икономически отношения. Чува за завода от бивша колежка и идва в него малко след символичната първа копка. Стартира като отговорник в зоната за входящ контрол, днес вече е с ръководни функции. Не без гордост споделя – предишният й опит като директор „Продажби“ й дава знания и увереност в инспекцията на входящи компоненти, от които зависи качеството на крайния продукт. Познанията в цялостното организиране на доставките, приемането, работата и изпращането на поръчки са специфична материя. За Галя отдавна са рутина. Истински цени умението да разрешава спорове без губещи.  Гордее се с екипа, с който работи. „Всички сме вложили много усилия да изградим и структурираме система на работа, която да отговаря на стандартите и на изискванията“, споделя тя.