55 кратки разказа, които са навързани един с друг, така че на всеки един може да се сложи заглавието на книгата „Ерозия” – това е новото литературно творение на арх. Иван Стефанов, което преди дни излезе от печат. „Дълго умувах, преди да лепна това заглавие”Ерозия”. Ерозията е страшно явление – разпаднати масиви, разпаднати скали, разпадната земя. При нас вече е ежедневие – в духовността, в икономиката, в културата – всичко ерозира. Хваща го ръжда, защото ръждата също е ерозия”, казва за книгата си авторът.
За него изходът е ръждата да се залее с киселина. „Случайно или не, тази киселина е фосфорна. Трябва нещо да просветне, да пламне, да избухне”, сигурен е арх. Стефанов и обръща погледа ни към историята ни, когато „съществени промени са ставали само тогава, когато някакво парче фосфор е пламвало”. „От тези парчета един е бил със сини очи и руса коса, друг – с брада. За голямо съжаление онова, с което дълги години живях и се гордях – че българите са създали култура, страна, вече се топи и изчезва”, не крие разочарованието и тъгата си авторът. Казва, че затова е написал тази книга – като предупреждение колко страшно явление е ерозията и като призив, че само ние самите можем да я спрем. Друг начин няма!, знае той.
„Никак не ми беше леко да напиша тази книга. Защото се плашех от това, което пиша. Дори един от редакторите – акад. Кадиев, предложи да я нарека „Страшни разкази”. Дори като мото стоеше: „Не чети нощем, не чети, ако си сам”, разказа арх. Стефанов, но той е убеден, че най-доброто лекарство е и най-горчиво. Такова горчиво, но силно лекарство е неговата книга „Ерозия”.
Книгата се чете на един дъх, надявам се да се хареса на читателите, допълва Виолета Еремиева, която е имала честта да е един от първите й читатели като редактор.