Един кърлеж – редица заплахи: Как да разпознаем и предотвратим тежките последици?

През пролетта и лятото кърлежите стават все по-активни, а с тях нараства и рискът от инфекции, които могат да засегнат не само кожата, но и ставите, нервната система и дори сърцето. Лаймската болест, предавана от кърлежи, е сред най-разпространените и опасни заболявания, но има и други инфекции, които не трябва да се подценяват.

Какви са първите признаци, които пораждат съмнение за инфекция след ухапване от кърлеж? Кога е необходимо да се обърнем към ревматолог? И какви са най-новите насоки за превенция и лечение? На тези и други въпроси отговаря д-р Тихомир Горчев, който разказва подробно за рисковете, симптомите и начините за справяне с кърлежовите инфекции. Д-р Горчев е завършил Медицински университет – Плевен през 2006 година и посвещава професионалния си път на ревматологията. Специализирал в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, той придобива специалност през 2011 г. Днес практикува в ДКЦ „АВИС-МЕДИКА“ и ръководи отделението по ревматология във ВМА – МБАЛ Плевен.

– Кои са основните заболявания, които кърлежите могат да пренесат при хората в България, и кои от тях имат ревматологични прояви?

 

– Най-често говорим за Лаймската болест – това е заболяването, което най-много ни тревожи. Причинява се от бактерия и се предава от определен вид кърлеж. Може да започне с характерно зачервяване около мястото на ухапване – изглежда като мишена. Ако не се хване навреме, може да засегне нервната система, сърцето и ставите. Понякога дори се развива като хроничен артрит, най-често в коленете. Много напомня на ревматоиден артрит. Друго заболяване Марсилската треска – пренася се от кучешки кърлеж, протича с висока температура, обрив и болки в мускулите и ставите, но обикновено минава бързо. Подобно е и при ерлихиозата и анаплазмозата – грипоподобна картина, болки в тялото, но без трайни ставни увреждания. При Ку-треска, която понякога идва не само от кърлежи, а и от заразени животни, също може да има ставни болки, особено при хронична форма. Останалите заболявания най-често причиняват временни болки в мускулите и ставите, но не водят до хронични проблеми.

– Какви са първите симптоми, които трябва да ни насочат към съмнение за инфекция след ухапване от кърлеж?

 

– Най-важното е да не подценяваме ухапването. Не всяко води до заболяване, но ако няколко дни след това се появят грипоподобни симптоми – температура, отпадналост, болки в мускулите и ставите – това вече е знак да се внимава. Все пак ако се появи типичното зачервяване с форма на мишена – това вече е доста характерно за Лаймска болест. Но дори и без него, болки в ставите или скованост, особено ако нарастват с времето, също са сигнал. Ако няколко дни след ухапването започне да боли коляното например, или усещането се мести по различни стави, и особено ако има и умора, температура или главоболие – тогава вече говорим за възможна инфекция, която трябва да се проследи. При Лаймската болест това може да е дори началото на артрит. Той засяга големи стави, най-често коленете. Ставата се подува, боли, движението е затруднено. И макар болката да не е силна през цялото време, може да се връща с месеци, ако не се лекува правилно.

– Как се диагностицира лаймският артрит? Има ли специфични лабораторни или образни изследвания, които са задължителни?

 

– За съжаление, няма едно единствено изследване, което да ни каже със 100% сигурност „това е лаймски артрит“. Затова диагнозата стъпва на комбинация от няколко неща. Най-напред идва клиничната картина – ако човек има повтарящ се оток на голяма става, най-често коляното, без травма, и особено ако това е придружено от предишна история на ухапване от кърлеж или зачервяване на кожата – това вече насочва мисленето. Следват лабораторните изследвания. Най-напред се прави тест за антитела – т.нар. ELISA. Ако е положителен, се потвърждава с Western blot – това са два серологични теста, които се допълват. В комбинация със ставните симптоми, вероятността за лаймски артрит е висока. Но трябва да се има предвид, че тези антитела може да останат положителни с години, дори след излекувана инфекция. В редки случаи се налага пункция – вземаме течност от ставата за изследване. Тя обикновено е с възпалителен характер – много левкоцити, главно неутрофили. Понякога се прави и PCR за да се търси директно ДНК на причинителя – Borrelia, но този тест не винаги е надежден. Образната диагностика също помага в случаите, когато се налага да изключим друга диагноза, като например автоимунен артрит.

– Възможно ли е ставните оплаквания да се появят месеци или дори години след ухапването? Какво трябва да знаят пациентите за дългосрочните рискове?

 

– Да, напълно възможно е. И всъщност, точно това често обърква както пациентите, така и лекарите – защото симптомите може да се появят много след ухапването, а понякога човек изобщо не помни да е бил ухапан. Лаймската болест протича на етапи. Първоначално може да има кожен обрив – т.нар. еритема мигранс, но не винаги. После, седмици или месеци по-късно, могат да се появят други симптоми – от страна на нервната система, сърцето, или ставите. А в късната фаза – след месеци или дори години – се проявява лаймският артрит. Най-често засяга коляното, но може да засегне и други големи стави. Важно е хората да знаят, че навременното лечение е от ключово значение. Ако инфекцията се хване и лекува с антибиотик в началото, рискът от късни усложнения е много по-малък. За съжаление, понякога лаймската болест протича „тихо“ – без забележими симптоми – и човек разбира, че нещо не е наред чак когато се появят ставни оплаквания. Хора, които са преболедували лаймска болест, трябва да са информирани и внимателни – ако се появят нови симптоми, особено в ставите, е добре да се консултират с лекар. Понякога се налага по-дълго наблюдение или допълнително лечение, дори след преминала инфекция.

– Какви други заболявания, освен лаймската болест, могат да засегнат ставите след ухапване от кърлеж (например марсилска треска, анаплазмоза)?

 

– Има и други инфекции, предавани чрез ухапване от кърлеж, които могат да причинят болки в ставите или мускулите – макар и не толкова изразено, колкото при лаймската болест. Пример е марсилската треска – среща се и у нас, причинява се от бактерия от рода Rickettsia и се предава от кучешки кърлежи. При нея има висока температура, обрив и характерна черна коричка на мястото на ухапването. Ставните болки не са водещ симптом, но понякога се появяват в острата фаза.
Друго заболяване е анаплазмозата – предава се от същите кърлежи като лаймската болест. Хората развиват внезапна температура, мускулни болки, отпадналост. Ставните оплаквания (артралгии) също са възможни, макар и по-рядко да се развива истински артрит.
Има и ерлихиоза, която е подобна на анаплазмозата, но по-честа в САЩ. Може да има болки в ставите, но артрит е изключение.
Q треска – рядка инфекция, която основно се предава от животни, но понякога и от кърлежи – може да се развие хроничен артрит, особено при пациенти с хронична форма на заболяването. Това обаче се среща много рядко и най-често при хора с контакт с животински ферми.
Също така, при някои вирусни инфекции, като преносимия от кърлежи енцефалит (TBE), могат да се появят мускулни и ставни болки в първите дни от заболяването, но неврологичните симптоми са водещи.

– Кога е препоръчително да се потърси консултация с ревматолог след ухапване от кърлеж?

 

– В повечето случаи след ухапване от кърлеж не е нужно веднага да се ходи при ревматолог. Но ако се появят ставни оплаквания – като болка, оток или ограничена подвижност – и те не преминават в рамките на няколко седмици, тогава вече е добре да се потърси специализирано мнение. Ако ставните симптоми продължават повече от 4–6 седмици след приключено антибиотично лечение или се появят без ясна диагноза – това е сигнал за тревога. Възможно е да се касае за постинфекциозен артрит, имунна реакция на организма или дори за отключване на автоимунно заболяване.

– Какви са съветите ви за превенция на кърлежови инфекции и какво трябва да предприемат пациентите веднага след ухапване?

 

– Най-важното е превенцията – при излети в природата носете дълги, светли дрехи, използвайте репеленти и избягвайте високи треви. В двора поддържайте тревата окосена и не сядайте директно върху нея. А ако вече ни е ухапал кърлеж, отстранете го внимателно с фини пинсети – без масла или спирт. Почистете мястото и следете за обрив или грипоподобни симптоми в следващите 30 дни. Запишете датата на ухапването – може да е важно при поява на оплаквания. Антибиотик се обмисля, ако кърлежът е стоял ≥36 часа, махнат е до 72 часа, и има висок риск от лаймска болест. Това решение се взема от лекар. При обрив (особено разширяващ се), температура, болки в ставите или неврологични симптоми – не отлагайте. Ранната реакция намалява риска от усложнения.

– Съществуват ли рискови групи, които са по-податливи на тежки ревматологични усложнения след кърлежово ухапване (деца, възрастни, хора с автоимунни заболявания)?

 

– Има няколко рискови групи. Децата, особено между 5 и 14 г., често развиват артрит на едно място – например подуто коляно – но обикновено се повлияват добре с лечение. Възрастните хора (65+) са с по-слаб имунитет и често имат ставни проблеми, което може да забави диагнозата и да доведе до хроничен артрит. Хора с автоимунни болести (като ревматоиден артрит, лупус) и имуносупресирани пациенти са с по-висок риск – при тях симптомите могат да се припокриват с основното заболяване или да са нетипични. Те трябва внимателно да се проследяват и лечението да се съобрази със състоянието им.

– Какво е значението на ранната диагностика и лечение за прогнозата на лаймския артрит и други свързани заболявания?

 

– Ако болестта се хване в ранна фаза – още при първите симптоми като зачервяване на кожата или отпадналост – и се започне лечение, шансът да се развие артрит е минимален. Повече от 90% от пациентите се възстановяват напълно само с кратък антибиотичен курс. Забавянето крие риск от хроничен или рецидивиращ лаймски артрит, който понякога продължава дори след изчистване на инфекцията.