Плевен се превръща в сцена на едни от най-драматичните моменти по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Обикновено Плевенската епопея се асоциира с имената на неколцина блестящи пълководци, но хиляди са героите, които със смелостта си дават своя принос за голямата победа. Сред тези герои е и полк. Григорий Василиевич Крюков, който в последния бой за Плевен лично ръководи ротите на втори батальон на Астраханския полк. В боя успява да отвоюва шест пленени руски оръдия, да плени знаме и две оръдия на турците. За проявен героизъм при Плевен е награден с орден „Св. Георги” IV степен и е удостоен с особена благодарствена телеграма от престолонаследника Александър Александрович.
След неуспешния трети щурм около Плевен е изградена плътна блокадна линия, разделена на шест участъка. Именно шестият блокаден участък, разположен на левия бряг на река Вит, е оценяван от руското командване като най-вероятен за нападение от турците. Тук се съсредоточава Гренадирският корпус, който заема мястото на гвардията, включена в отряда на ген. Гурко, насочен към София със задача да разбие формиращата се там турска армия.
Отчитайки факта, че Осман паша ще направи отчаяно форсиране на блокадната линия, ген. Тотлебен, освен че създава общ резерв под командването на ген. Скобелев със задача да обезпечи поддръжката на атакувания участък, прави и демонстративно съсредоточаване на 4 и 5 декември на шести участък, където за кратко време се концентрират около 47 000 – гренадири и румънци.
Пред турската армия се очертават две възможности: или да се предаде, като изразходи всички запаси, или да пробие блокадната линия и отстъпи към София. След като Осман паша успява да наложи своето мнение на военния съвет в полза на пробива, турската армия е разделена на две дивизии – първата, която да атакува руските позиции и втората – със задача да прикрива съсредоточаването и поддържа атакуващите. В нощта срещу десети декември 1877 г. турската армия започва преминаването на река Вит. Бавното прехвърляне на левия бряг става причина Осман паша да промени първоначалния план и да започне боя само с първа дивизия, без да дочака преминаването на цялата армия.
Сутринта на 10 декември, водени от Осман паша, турците започват енергична атака срещу блокадната линия на шести участък, зает главно от Гренадерския корпус. На предните позиции са разположени Киевски, Сибирски и Архангелогородски полкове, в резерв – Вологодски, Малорусийски и Таврически полкове.
Атаката на Осман паша е толкова стремителна, че до девет часа турците успяват да пробият и втората линия. Положението става критично и ген. Ганецки заповядва в боя да влезе и общият резерв – Астрахански и Фанагорийски полк, които се насочват към центъра на битката. Постепенно русите преминават в решително настъпление, което довежда до обрат в боя на този участък. Голяма заслуга за това има и полковник Крюков – героят, повел Астраханци на стремителна атака в най-критичния момент на сражението. Няколко часа по-късно Осман паша е принуден да капитулира.
За този не особено популярен герой от Плевенската епопея се знае малко.
Григорий Василиевич Крюков е роден на 14 юли 1837 г. Образование получава в Павловски кадетски корпус. Военната си служба започва на 16 юни 1856 г. като поручик в Лейбгвардейски Гатчински полк. Завършва Николаевската генералщабна академия. Участва в полската кампания 1863 г. Назначен е в Александровското военно училище, където служи 12 години. През 1877 г., след началото на Руско-турската война, на 10 септември е назначен за командир на 12-ти гренадирски Астрахански полк. В края на военната си кариера достига до чин генерал от инфантерията и командир на 19-ти армейски корпус. Кавалер е на почти всички руски военни отличия.
Умира на 28 септември 1917 г. в Петербург.
Галин Димитров, Военноисторически музеи – Плевен