ЕВРО 2016: Очаквана развръзка в групите

Както се и очакваше битките в груповата фаза на европейското първенство изиграха своята подгряваща роля преди предстоящата същинска част на надпреварата. Предварителната нагласа се потвърди – никой от участниците не направи фурор, никой не се и провали с гръм и трясък. Предпазливите действия подредиха пъзела според класата на отборите и най-вече усилията им.

Показателен пример за подобно твърдение е група А. С оглед на съперниците няма нищо по-естествено от това домакина Франция да е неин победител. Същото се отнася и за второто място на Швейцария. Адмирации за албанците, които хвърлиха всичко /макар и на халос/ за да увенчаят дебюта си с победа. Разочарованието тук е за Румъния. Дължи се на липсата на постоянство, което пък идва от отсъствието на отбора им от последните няколко големи форума. Стартът им срещу „петлите“ бе обнадеждаващ. Ключов се оказа двубоя с „часовникарите“. Именно в него „Четата“ на Йорданеску трябваше да затвърди загатнатото в двубоя на откриването на шампионата. Не се получи, заради отсъствието на стабилна психика. И когато този компонент куца допускането на провал, като този с Албания е неминуем.

Победата на Уелс в група В не е изненада с оглед на състоянието с което влязоха в борбата съперниците от тази компания. Просто селекцията на Крис Коулман изигра много рационално козовете си. Гарет Бейл и Арън Рамзи пък бяха истински лидери, поемайки в определени моменти цялата отговорност върху плещите си.

Англичаните загатнаха, че са намерили верния път за излизане от посредствеността, където се намират от доста време, когато са на световно или европейско първенство. Да, съперниците им във Франция не ги превъзхождат с нищо, дори напротив. Видимо е обаче, че резултата от споменатия „престой“ е мъчителна психологическа травма, която все още не могат да превъзмогнат. Именно тя не им позволи да се разгърнат напълно в мачовете срещу Русия и Словакия.

Този последния тим направи подвиг с прекрачването си в елиминациите. Демонстрираното от тях, което единствено заслужава уважение бе през първото полувреме в срещата с Русия.

Безславното напускане на турнира от избраниците на Леонид Слуцки бе някакси напълно нормално. Състав с доста играчи, притежаващи богат международен опит – играят постоянно в евротурнирите. Проблемът е, че до момента те не са постигнали нищо значимо. Към това като прибавим и напредналата възраст на лидерите всичко си идва на мястото, а то е … отзад.

Провалът на Украйна е единствената изненада в група С. Тя обаче е много малка. При добро стечение на обстоятелствата класата им отговаря на третото място. Голям успех би било второто. Е, не се получи, пък и трябва да си го заслужиш. Украинските клубове се представят добре в континенталните турнири, но до голяма степен тези постижения са заслуга на чужденците в отборите им. Националната селекция на Михаил Фоменко обаче е доста постна от към потенциал.

От това се възползва най-вече несигурната Северна Ирландия. А поляците сториха същото и срещу двата тима. Едва ли някой се е съмнявал в класирането за следващия етап на световния шампион Германия. По-скоро интереса към тях се свързваше най-вече с начина по който ще го сторят. До момента те показаха различни лица, някои от които предизвикаха тревога у феновете им. Но традицията показва, че немците не се взират само в следващата стъпка, а винаги държат под око цялото трасе, водещо към финала.

Какво стана в група D – Хърватия повали настоящия шампион Испания. Изненада ли е това? Правилният отговор би бил двузначен – и „да“ и „не“. Съперниците залагат на сходен стил футбол. Опитът е на страната на „иберийците“, но оптималното физическото състояние и амбицията на страната „шахматистите“. Избранниците на Висенте Дел Боске бързо си осигуриха голов аванс и продължиха спокойно на „тика-така“. Този подход обаче им изигра лоша шега, защото срещу себе си имаха също толкова добри техничари с топката, а освен това и по-свеж тим, който е жаден за доказване срещу най-добрите. Този път и съдбата бе с отбора на Анте Чачич. В последните големи първенства хърватите бяха преследвани от малшанс, попадайки в групи или с домакините /с Бразилия на Мондиал 2014/, или с най-силните /европейския шампион Испания и вицешампиона Италия на Евро 2012/. В тези компании те неведнъж бяха ощетени в полза на именитите си съперници. Този сценарий бе заложен и в този последен сблъсък. Серхио Рамос обаче провали прилагането му. Точно в капитана на испанците е основната вина за загубата на тима му. Той допусна грешка при изравнителния гол на хърватите, не успя да вкара след две отлични центрирания, а за капак пропусна и измислената от съдията дузпа. Но всеки има лош ден. Иначе Рамос е в призовата тройка на най-силните защитници в света в момента. Няма да е изненада ако се реабилитира за грешките си в следващите мачове във Франция и дори накрая вдигне трофея.

Турция преглътна разочарованието с победа над една застаряваща команда, каквато са чехите. Несъмнено за по-голямата част от избраниците на Павел Върба европейското бе техен бенефис с националната фланелка.

Снижаването на нивото в италианския клубен футбол през последните години /заради липсата на финансова конкурентноспособност с останалите от елита/ накара мнозина да отпишат „Скуадра адзура“ от фаворитите. Според повелята на традициите обаче в група Е всичко беше нормално. Италия нямаше проблеми с противниците си, които винаги са били под класата им. Показателен е мача с Белгия. След успеха над Швеция, осигурил им първото място най-логичното бе селекционера Антонио Конте да даде почивка на титулярите /в безмисленият мач с Ейре/, предвид предстоящата тежка битка на осминафинала с Испания.

Много се изговори за белгийците. Предварително ги обявиха за фаворити. Подобна помпозна еуфория е излишна най-малкото защото виждаме един добър отбор, който обаче не надвишава класата /над средната/ на футболистите си. Как да се прехласнем по Ромелу Лукаку, Кевин Де Брюин, Томас Вермален, Ян Вертонген или новия Винченцо Шифо – Еден Азар.

Ирландците се възползваха от апатията на италианците и прескочиха групата. Те и шведите не показаха нищо по-различно от същността си – тичане до припадък.

В последната група наблюдавахме едни от най-слабите продукции. Това е една от причините за „избухването“ на Унгария и Исландия. Те не показаха нещо с което да ги запомним. Просто съперниците им бяха много слаби. Това се отнася най-вече за Австрия. Преди началото на първенство на някои дори и хрумна налудничавата мисъл да ги определят като един от скритите козове в турнира. Подобно на швейцарците и те натурализират футболисти от други националности, но нивото при тях е посредствено. Големи очаквания имаше и към Португалия. Те също не са оправдани. В селекцията на Фернандо Сантош няма кой знае какъв потенциал. Само Кристиано Роналдо не стига, особено когато не е във форма, както е в момента. Кой да му помага … Амортизираните „старци“ Рикардо Карвальо, Рикарду Куаресма или Нани … Защо обаче да не продължат извън групата след като посредствената класа на съперниците им го позволява …

Снимка: clubz.bg