ЕВРО 2016 – осминафинали: Маските паднаха

Европейското първенство във Франция вече е в заключителната си фаза. С навлизането в този етап маските бяха свалени и видяхме истинските стойности. Казано с други думи – бракът почти бе отсеян. Тръгнаха си отборите, които случайно продължиха участието си след групите. Споменавайки това веднага в съзнанието изниква досадната картина от безсмислените двубои Полша – Швейцария и Уелс – Северна Ирландия. Тези мачове предизвикаха емоции единствено у поданиците на тези държави. Пошлата продукция представена от въпросното каре изтиква напред въпроса: Кому бе нужно да се увеличава броя на участниците /от 16 на 24/ във финалите на континенталния шампионат. Донякъде същото важи и за излишния „сблъсък“ Германия – Словакия. За немците този мач бе добре дошъл, защото направиха още една крачка към финала, при това без дори да се изпотят. Така запазиха сили преди най-важните битки, а важно за отбелязване е, че още не са разкрили и 80 процента от потенциала си.

Не така обаче стоят нещата при домакините. Французите макар и да са считани за основни фаворити вече предизвикаха тревога у поддръжниците си. В срещите им с Румъния, Албания и Ейре се усети, че изпитват трудности, когато им трябват голове. В същото време допускат грешки в останалите линии, които по-стойностни съперници от изброените няма да пропуснат да накажат. Същността на ирландците е добре позната – биткаджии. Чест им прави, че воюваха до последно, опитвайки се да компенсират явните си недостатъци със себераздаване.

С оглед на отсъствието от голям футболен форум, продължило три десетилетия излизането на Унгария от групите бе огромен успех за тях. Белгия не бе непреодолим съперник, но липсата на опит у „маджарите“ си каза тежката дума.

Хърватия винаги „умира“ красиво. И този път си тръгна с аплодисменти, заслужени от представянето им в групата. Модрич, Ракитич, Манджукич и компания обаче пак се препънаха на същото препятствие – опитен противник. Португалия не е гранд, въпреки че е предвождана от една от двете най-ярки величини на световния футбол през последното десетилетие – Кристиано Роналдо. Хърватите обаче отново показаха лабилна психика – проблем, който води до непостоянство. А, когато не можеш да спреш амплитудите няма как да заслужиш място сред най-добрите – на върха.

От полунощ вървят всевъзможни възклицания на изненада относно отпадането на Англия от абсолютния дебютант и доскорошен аутсайдер Исландия. Основателни са, ако изтъкваме досегашния статут на скромната във футболно отношение северна държава. От друга страна обаче загубата на англичаните би трябвало да се приеме за нещо нормално. След излизането на поколенията на Гари Линекер, Пол Гаскойн, Дейвид Плат, Алън Шийрър на Албиона няма нищо качествено. Уейн Рууни бе единствена величина, но както се видя вече е антика. Селекцията на Рой Ходжсън играе футбол от памтивека. Според футболните анали в средата на 19 век на Острова се е зародила може би първата игрова схема на футболен тим. Разположението на 11-торката на терена 1 – 10, което означава един вратар и десет нападатели. Те спазвали девиза: „Ритай и бягай“. Едва пред периода 1863 – 1872 се наблюдават нови варианти, чийто автори са … шотландците. Те гласят, че в игрището трябва да се запълват доста празни пространства, а футболистите да не изразходват тотално физическите си сили. В последните десетина години обаче се вижда, че английския национален тим е по близо до „Ритай и бягай“, отколкото до настоящите модерни тактически тенденции в този спорт. Конкретно сега във Франция тима на Ходжсън не премери сили с нито един стойностен съперник. Въпреки това дори и не загатна, че има някакъв потенциал, който да вдъхва поне малко оптимизъм.

Неориентиран противник като Англия бе най-доброто, което можеше да се падне на неопитен, но амбициозен новак какъвто са исландците. Това бе един от факторите, които помогнаха на дебютанта да напише началната „златна“ страница във футболната си визитка. Най-важната заслуга обаче е на шведа Ларс Лагербек. 67-годишния селекционер свърши най-важното – прокара своя прагматизъм в тима. Исландия не впечатлява с кой знае какво. Научена е обаче да играе съвременен футбол, спазва стриктно тактическата дисциплина, а липсата на опит и висша техника компенсира със тотално себераздаване. Към това като добавим и отсъствието на психическа обремененост съпътстваща постигането на задължителен успех на лице е още едно предимство. Сборът от тези показатели обясняват издигането на доскорошното футболно джудже.

Кулминацията на осминафиналите бе сблъсъка на гигантите Италия и Испания. След него последните вече сдадоха титлата. Това бе нормално с оглед на показаното от избраниците на Висенте Дел Боске в този мач.

Преди четири години на финала селекцията му разнищи същия противник и вдигна купата. В снощната среща обаче се видя, че от тогава досега „иберийците“ само са … повехнали. Опитаха по същия начин, но на по-бавни обороти. Това позволяваше на „скуадра адзура“ да вземе навременни мерки за елиминиране на опасностите. Само веднъж можеш да надхитриш гранд, залагайки на определен сценарий. Да отбележим, че тази квалификация – „гранд“ се отнася само за Бразилия, Германия, Италия и Аржентина. Е, италианците го доказаха снощи. Антонио Конте не разполага с велики играчи, но не това е най-важното. При тях няма „примадони“ – всичко е подчинено на колектива. А вълненията на испанците предшестващи сблъсъка с „адзурите“ най-точно описва бившия лидер на Барса и националния отбор Хави Ернандес: „Ние държим да притежаваме топката. Италия обаче не се притеснява, че тя е в наше владение, дори напротив. Освен това битката навлиза в заключителните минути, но щом няма гол във вратата им те винаги са спокойни. Това няма как да не изнервя противника им“ … Като добавим, че онази победа – 4:0 преди четири години в която и Хави има дял е единствената за родината му над Италия /на Евро 2008 Испания елиминира италианците с 4:2 след дузпи, като редовното време и продълженията завършват 0:0/ на голям футболен форум последващ коментар е излишен …

Снимка: offnews.bg