Д-р Анжелина Генчева,  „Авис Медика”-Плевен, единствена в България прилага метода „Долче” при деца аутисти

Д-р Анжелина Генчева е педиатър,неонатолог, началник на Неонатологичното отделение на МБАЛ “Авис Медика” в Плевен. Има повече от 20 години стаж в областта на неонатологията и педиатрията. През последните години насочва вниманието си към децата с аутистични разстройства. Тя е сертифициран преподавател към Френската асоциация АРТЕ и е единственият лекар в България, прилагащ метода „Долче”, при който се провеждат занимания с пиано при деца аутисти.

Д-р Генчева, какво провокира по-задълбочената ви работа с деца аутисти?

В практиката ми на педиатър все по-често се срещам с такива деца, които аз наричам необикновени. Интересът ми е в областта на проблемите с израстването, отглеждането и социализирането на деца, засегнати от аутизъм или сходни проблеми. Темата е много актуална. Със скоростта, с която се увеличава честотата на това разстройство, може да бъде обсъждано като епидемия.

Можете ли да подкрепите с цифри това твърдение?

По повод 2 април – Международния ден на аутизма, излезе статистика, според която в България има между 17-18 000 аутисти. Но подозирам, че това е само върхът на айсберга. Аутизмът не е болест, говори се за разстройства от аутистичния спектър.

Защо се увеличават толкова  драстично аутистичните разстройства?

Науката има може би над 20 теории каква може да е причината за аутизма. Но това, което ми прави впечатление в 20-годишния опит като педиатър, е, че родителите обръщат все по-малко внимание на децата си. Борейки се за кариера и реализация,  те късат връзката си с тях. Нарушената комуникация, липсата на време за разговор с децата поставям на първо място като причина за все по-често срещаните разстройства от аутистичния спектър. А колкото по-рано бъде открит проблемът, толкова по-успешна е работата с тези деца. Затова в момента вниманието е насочено към общопрактикуващите лекари и педиатрите, за да  се откриват възможно в най-ранна възраст  симптомите на това разстройство.

Кога най-рано може да бъде открито то?

Това може да стане най-рано след двумесечна възраст на детето.  Първото нещо, което трябва да направи впечатление на майката,  е липсата на зрителен контакт у детето. След първия месец бебето вече разпознава майка си, фиксира погледа. Към двумесечна възраст това се затвърждава. Затова, ако след тази възраст детето не контактува с очи, не гука, не реагира на присъствие или отсъствие на родителя, трябва да се потърси консултация. С напредването на възрастта се забелязва липсата на обратна връзка майка-дете при обичайните комуникации. Когато майката играе с детето, но то не отговаря – не само с очи, но и с движения на тялото. Добре развиващите се бебета, показват  радостта си с цялото тяло. Докато при детето с аутизъм тази реакция липсва. В по-късна възраст то не играе с играчките по предназначение. Например няма да търкаля камиончето, а ще го обърне нагоре с колелцата и може до безкрай  да ги върти. Започват да се появяват повтарящите се действия, които го успокояват. В по-голяма възраст вече се забелязва невъзможност за осъществяване на контакти, трудно създаване на приятелство, трудно поддържане на разговор, невъзможност за разбиране на асоциативен хумор.

Самото название аутизъм , което има гръцки корен, означава сам, обърнат навътре към себе си, усамотен. Като се замислим, всеки от нас има собствени ритуали, особености, предпочитания, стереотипи. Но ние можем да ги контролираме, а аутистите – не.

Аутизъм означава ли и интелектуално изоставане?

При аутизма  по-скоро се касае за недостатъчно развитие на асоциативните връзки. Това са най-слабо изучените зони от мозъка, където се изживяват емоциите, където се обработва информацията, свързана с отвлечените понятия – радост, щастие, тъга. При тези деца връзката някъде се къса. Аутистичните  разстройства са разпределени в групи. Най-ниското ниво са Канер, които са най-трудни за общуване и за работа. Другата крайност са аспергерите, които са високо функциониращи аутисти. Те са много интелигентни, с невероятни способности в областта на математиката, техническите науки, но са социални инвалиди – трудно общуват и създават приятелства.   Аутист от тази група е бил Айнщайн.

Така че аутизмът е особено състояние. Работейки с тези деца не трябва да търсим техните недостатъци, а да открием техния потенциал. Основната цел на работещия с такива деца,  е те да бъдат извадени от изолацията, в която се поставят.

Какво е спечифичното на метода, който вие прилагате при работата с деца аутисти?

Методиката се нарича Долче (терминът е взет от музиката и означава начина, по който трябва да бъде изсвирено едно произведение – нежно, спокойно,сладостно, с удоволствие) и е една от многото за работа с деца с аутистични разстройства. За първи път се прилага от Франсоаз Дорок, която е създател на метода и на френската асоциация АРТЕ (абревиатура от аутизъм, пиано, терапия, обучение и също дума, която означава да си способен, годен да извършиш определено действие). Този метод успешно се прилага и при деца със синдром на Даун, с детска церебрална парализа. Целта не е децата да бъдат научени да свирят на пиано, а да се намери нова, различна форма за комуникация с тях.  Избрали сме пианото първо, защото това е един много респектиращ инструмент. Много от децата аутисти нямат осъзната схема на тялото в пространството, тоест не познават границите на тялото си. Опората, която намират в инструмента, им създава чувство на сигурност. Пианото въздейства на децата не само със  звук, а и с вибрация. Даже вибрациите от струните, които се предават чрез клавишите, са много по-силно въздействащи на детето аутист. Тези необикновени деца са невероятно чувствителни – с изострени възприятия са и всички до едно харесват музиката. Специално създадена за лица с аутизъм и психични проблеми, методиката Долче позволява чрез обучение  по пиано да се премине към създаване на начин за комуникация, излизане от собствената изолация и детето да повярва в себе си. Методиката помага за подобряване на неговия капацитет за концентрация, а също доставя удоволствие чрез активност, основана на игра

Уникалното при този метод е, че се търси специална връзка с детето без да се употребява принуда, насилие, без да се предизвиква никаква форма на стрес.

Различните деца правят каквото могат, а не каквото искат. Това не е болест, не се лекува, това което правим е да им помогнем да се социализират в „нашия” свят. Най-голямата награда за работещия с дете аутист е да предизвика усмивка у него и дори смях. Тогава виждаш, че си събудил детето, че можеш да продължиш да работиш, за да го върнеш при нас.

Тези  необикновени деца може да се окаже, че са по-добрата част от нас. Мнозинството сме се самоопределили като нормални . Това че те са различни от нас, не ги заклеймява като по-долно качество.  Целта на тази методика е да им покажем нашия свят и да ги направим щастливи, връщайки ги в него.