Духовните вибрации на Агии Саранда оттекнаха в йонийските поетични вечери /пътепис – фотогалерия/

Пътят от България до Албания е дълъг, но живописен с лъкатушните си извивки. Времето, слънчево и дъждовно, мени картината постоянно – ту морето и небето се сливат в далечината, ту проблясват върховете на планините. Ето, че из мъглявината изплува величественият мост Рио-Антирио, свързващ  Коринтския залив със залива на Патра, и сякаш ни пренася  в небесните полета. Долу вълните на Йонийско море игриво флиртуват със слънцето. Дългият 2880 м мост е най-големият в света мост, окачен на стоманени въжета, и значително съкращава пътя ни. Скоро стигаме Янина, а оттам има един час път до границата на Гърция с Албания. След граничния пункт Какавия-Догана, пътят става тесен, стръмен и с големи завои. Адреналинът се повишава още повече от отвесните скали и урви в непосредствена близост.

Не след дълго картината отново се сменя, след острите зъбери и скали се ширва Йонийското море на Агии Саранда. В превод името на града означава „40 светци”. Легендата гласи, че през византийската епоха имало 40 църкви, по една за всеки византийски войник – мъченик в името на Христос. На хълма над града са запазени руините на византийския храм „40 мъченици”. Намира се на границата между Йонийско и Адриатическо море. За втори път съм в този град на поезията. Двете с Гюлшен Алиева представяме Плевенското писателско дружество в Йонийските поетични вечери, провели се на 26 и 27 септември 2014 г. Едва пристигнали от път, слизаме в залата на уютния гранд-хотел „Саранда”. Виждам познати приятелски лица. Поздравяваме се с Агим Мато, председател на Йонийския поетичен клуб, по чиято покана е гостуването ни. Дашамир Мало, който тази вечер е водещ на литаретурното четене, е познат в България със спечелването на първа награда в тазгодишното издание на конкурса „Лирични гласове” в раздела за чуждестранни автори. От средата на залата ми маха Вангелис Зафиратис, съавтор на третата ми книга под печат „Разцъфтяла тишина”. Идеята за общата ни творба се роди на същото това място, преди една година. И в България, и  в Албания, вече очакват с нетърпение излизането й.

Четенето започва. За моя голяма изненада първа на екрана се появява моята снимка. Звучи стихотворението ми „Делириум” в превод на албански от Вангелис Зафиратис. Снимката на екрана се сменя с тази на Гюлшен и чуваме нейното стихотворение на албански „Подари ми лалета”. Албанският език е мелодичен, нежно гали слуха и се разлива като шепот на море. Нищо чудно, че е събрал толкова много албански и чуждестранни поети на това място под мотото „Трирема”. Триремата е античен боен кораб, но в случая има метафорично значение на Кораб на поезията, чиито „гребци” са поетите от бреговете на Йонийско море в Албания, Гърция и Италия. Постепенно форумът се разширява с участието на поетични клубове от Тетово, Скопие, Загреб, Прищина, клубовете Поезия ЮНЕСКО на Балканите и др., а от миналата година в него се включва и Дружеството на плевенските писатели.

В Осмото издание на Йонийските поетични вечери участват около 50-60 творци, приветствани от кмета на Община Саранда, Стефан Чипа, под чийто патронаж се провежда събитието. След приветствието кметът награди изявени членове на Йонийския поетичен клуб. За втори път съм приятно изненадана, когато чувам името си сред наградените. Господин Чипа ми връчва наградата „Признание на град Саранда” към Дружеството на плевенските писатели и към мен за ползотворното сътрудничество и обмен през последните години с поетите от Йонийския поетичен клуб, за взаимното признаване на реалностите и постиженията в нашите културни пространства.

На следващия ден отново сме на път. Отляво се разкриват романтични морски гледки. Отдясно – суровите възвишения на планинския релеф. Посещаваме крепостта-замък на националния герой на Албания, Али Паша, в Порто Палермо и древния град Химара. Родното място на Али Паша е Тепелина, на чиито крепостни стени има барелеф на Байрон, който е пребивавал там. Научаваме, че крепостта в Порто Палермо е една от многото твърдини на Али Паша. Построена е, за да приюти него и последната му жена – младата девойка Василика, с която се венчава в православната църква „Св. Николай”. Църквата е специално съградена за случая и се намира срещу крепостта-замък. След обезглавяването на Али Паша от султан Сюлейман, красивата и млада Василика не се омъжва повторно, а остава да живее в самота в двореца до смъртта си.

Приятните преживявания не свършват. Спираме в крайпътен ресторант, където честваме 80 години от смъртта на местния поет, художник, музикант и създател на полифоничната музика Н. Муко Мариоти. В негова чест слушаме полифоничен концерт в изпълнение на група певци от Химара. Музиката въздейства релаксиращо с дълбоката хармония и с красотата, сляла гласовете на една жена и няколко мъже. Обядваме заедно с музикантите, певците и поетите от градчето. Кафе пием малко по-нататък по пътя, в задушевно кафене, разположено терасовидно в сърцето на една скала с водоскоци и каскади. Романтичният ромон на водата ни подготвя за втората вечер на поетичните четения. В края на вечерта получаваме от Агим Мато сертификатите за участие в Осмото издание на Йонийските поетични вечери, а с това идва и раздялата. Раздяла със заявка за скорошна следваща среща на българска земя. Срещи на мира и хармонията. Срещи на изящното слово. Срещи с високи духовни вибрации.

Албена Декова,член на УС на Сдружение „Дружество на писателите в Плевен”

Снимки: авторът