Живеем в болно общество, защото изгубихме човешките добродетели, духовността и вярата в Бог. Това заяви днес доц. Свобода Гюрова пред плевенски журналисти. Поводът за срещата с представители на медиите е публикуван материал в столичен вестник, в който, по думите на Свобода Гюрова, е публикувана гнусна лъжа за великата Гена Димитрова. И тази гнусна лъжа е сложена в моите уста в интервю, което никога не съм давала за този вестник, категорично заяви Гюрова. Не омерзявайте такъв човек като Гена Димитрова с подобни измислени твърдения, призова Свобода Гюрова, която има близо 30-годишно приятелство с оперната прима. Дори и в най-трудните си моменти, когато Гена Димитрова губи мъжа си, пред Свобода Гюрова тя не е споменавала за самоубийство.
Да, тя преживя много трудно тази загуба, но приятелите и сцената я спасиха, разказа Гюрова. Тя припомни, че в онези трудни за Гена Димитрова дни й се обажда Лучано Павароти и тя тръгва на турне с Миланската скала и в продължение на 10 години прави едни от най-успешните си роли по световните сцени.
Свобода Гюрова припомни, че тръгналата от плевенското село Беглеж Гена Димитрова прави световна кариера без да се опре на чуждо рамо. Тя разчита единствено на своя уникален глас, за който Христо Бръмбаров казва, че: „Това е глас, който се ражда веднъж на 100 години”. Тя гради кариерата си с много труд, дисциплина и изключителен професионализъм. Тя не прави нито един гаф на сцената, не допуска нито едно освиркване от залата, което се е случвало с други, също големи оперни имена. Нейните спектакли завършват с бурни аплодисменти и скандирания, припомни Гюрова. Тя разказа още за обичта на Гена Димитрова към България и към родния й край, където не пропуска да се завърне при първа възможност. През 1981 г. тя прави два големи концерта в България – единият посветен на 1 300-годишнината от създаването на нашата държава. Тогава подарява на Регионалния музей в Плевен паричната стойност на държавното отличие „Лауреат на Димитровска награда”, което й е връчено.
Свобода Гюрова каза, че ще запомни Гена Димитрова с нейната всеотдайност към изкуството, безупречност в работата и с обичта й към хората. Тя се раздаваше за тях и помагаше, с каквото можеше, каза Свобода Гюрова. Със съжаление тя подчерта, че младите хора днес не познават Гена Димитрова, Катя Попава, Асен Селимски. Ние сме тези, които трябва да им разказваме и припомняме за тях, това е нашият принос към паметта им, категорична беше Свобода Гюрова.