Доц. Гергана Кабакчиева: Ще пиша до министъра, не може Ескус да тъне в трева и тръни

Трева и храсти са превзели античния  град Улпия Ескус и заплашват да унищожат най-красивата архитектурна декорация, открита на територията на днешна Северна България. За това предупреждава доц. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музей – София, която от години е ръководител на археологическите разкопки на античното селище Улпия Ескус край плевенското село Гиген.

Тази година се навършват 110 години от разкопките в Улпия Екус, през 2000 г градът е обявен за археологически резерват, а днес гине под трева и бодили, обезпокоена е археоложката. Тя недоумява, защото никой не поема грижа за съхранението му и години наред се прехвърля отговорността от институция на институция. „А Ескус е единственият античен град в България, който не е под съвременен град, което дава изключителна  перспектива за разкриване и подготвяне за туристическо посещение, включително и възможност за речен туризъм, заради близостта му до река Дунав. Пътят до Ескус е фантастичен, на европейско ниво, но когато човек го измине се изправя пред заключена порта, обрасла с трева и храсти”, разказва доц. Кабакчиева.

Тя сподели огорчението си от това, което е заварила в античния град в началото на тазгодишния археологическия сезон – треви над метър и храсти, станали като дървета. С помощта на кмета на Гиген – Красимир Първанов, тя и екипът й успели да разчистат част от бурените, за да могат посетителите – български и чуждестранни туристи, да видят красотата на Ескус. „Ежедневно сме посрещали над 20 -30 туристи. Винаги съм ги  питали как са стигнали до разкопките и те винаги отгаваряха, че предварително са знаели за Ескус и това прави болката ми още по-голяма. Защото помня  какъв беше Улпия Ескус само преди две години, когато обектът беше почистен за посещението на участниците от Лимес конгреса. Това, което сега се случва, ще увреди археологическите останки, ако не се вземат спешни  мерки обектът да бъде почистет още тази есен”, предупреждава доц. Кабакчиева.

В момента тя подготвя научно-популярна разработка за брошура за Улпия Ескус. Идеята й била през това лято да събере снимков материал за илюстрация на изданието. Но заради избуялата растителност, скрила красотата на разкопките, е принудена да се откаже.

Ще пиша доклад до министъра на културата – не може Ескус да тъне в тръни и бодили, а в същото време се дават милиони за кули и паланки, заявява археоложката, която е посветила много години в проучването на античния град Улпия Ескус, наричан българският Ефес.