Гина Караиванова e родена вероятно през 1811 или 1812 г. в град Сопот в семейството на сопотненеца Васил Караиванов и карловката Евдокия.
След 3-те кърджалийски погрома над Сопот голяма част от населението на Сопот се изселва в Карлово. Това прави и семейство Караиванови заедно с 4-те си деца: Генчо (1795-1865), Гана (1797-?), Христо (1800-1874) – по-късно се замонашва и приема името Василий и Гина (1805-1878). В Карлово се раждат още 4 деца: Атанас (1807-1877), Мария (1815-?), Дона (1818-?), Пею (ок. 1823-1865) и Петко (1825-1858).[2]
Към 1830 г. (1827 според Васил Караиванов) Гина Караиванова се омъжва за бояджията на гайтани Иван Кунчев, преселник в Карлово от село Кочмаларе (дн. Отец Паисиево) на 14-15-годишна възраст. Семейството има 5 деца: Ана (Яна) (1833-1913), Васил (1837-1873), Христо (1840-1870), Петър (1844-1881) и Мария (1847-1851).[3]
Съпругът Иван Кунчев умира около 1851 г. Гина Кунчева е жена с твърд характер и дава на децата си най-доброто възпитание и образование според възможностите си. Преживява смъртта на 3 от децата си – Мария, Христо и Васил. След инцидента в Сопот на 19 юни 1869 г., където местен човек познава в палтото на Левски своето, грабва го и после намира в него бунтовнически документи, Гина е разпитвана брутално от карловския мюдюрин. По негово нареждане е пускана в кладенеца на Иван Фурнаджиев, за да каже къде се крие синът й.
Гина Кунчева дочаква Освобождението от османско иго. Умира около 10 януари 1878 г., вероятно от проблеми със сърцето. Нейният гроб е в двора на църквата „Свети Николай“ в Карлово. Семейният дом в Карлово днес е музей.