Празникът на свети Трифон или Трифоновден има интересна история на трансформация в българския календар. Първоначално отбелязван на 14 февруари като Ден на лозаря, той е бил тясно свързан със земеделските традиции и началото на работата по лозята.
Обрат настъпва с въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква, датите на църковните празници се променят. Така паметта на свети мъченик Трифон започва да се чества на 1 февруари, докато светският Ден на лозаря остава на 14 февруари.
Тази промяна създава интересно разделение между църковната почит към светеца и народните традиции, свързани с лозарството. Въпреки това, духът на празника остава жив, обединявайки духовното наследство с културните традиции.
Днес, на 1 февруари, докато почитаме паметта на свети Трифон, нека си спомним за богатата история на този ден и многото пластове на значение, които той носи – от мъченичеството на един светец до грижата за лозята и традициите на нашия народ.
Празникът на свети Трифон е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци или Вълчи празници. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение Господне, и 3 февруари – Свети Симеон.
Имен ден днес празнуват Трифон,Трифонка, Радка, Рачо.