На 5 декември Църквата почита Свети Сава Освещени. Според вярванията той е построил в края на живота си множество манастири и болници. В българските предания обаче най-често Сава е представен като светица – покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а неин брат е Свети Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно. В някои места обаче честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Според народните вярвания Сава е свързана и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома. Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема“.
Предците ни изпитвали страхопочитание към Св. Сава защото вярвали, че „засява“ болестите по хората, от там идва и израза „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява.“
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Имен ден празнуват Сава, Савка, Савина, Владислава, Владислава, Славка, Славчо.