На 20 юли българите почитат Свети пророк Илия – ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството. Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същият образ рисува и иконографията – Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.
Българите тачат св. Илия като господар на небесните природни стихии – градушката, гръмотевиците и светкавиците. Вярва се, че когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден се прави курбан, свещеник извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-старият петел на небесния светец.
Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия.
Имен ден празнуват Илия, Илиян, Искра, Илина, Илияна, Илиан, Илиана, Илко, Илка, Лина, Илонка.