Днес почитаме Света Марина

На 17 юли Православната църква почита паметта на Света Марина. Девойката Марина била дъщеря на езическия жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но тя се обърнала към християнството.

Когато навършила 15 години, Марина била харесана от владетеля на Антиохия,  жесток мъчител на християните, който  намислил да я направи своя съпруга. Целомъдрената девица  не скрила, че  е Христова рабиня и не желае друг жених. Като чул, че е християнка, областният управител подложил Марина на жестоки мъчения. Накрая я вързали с вериги и я захвърлили в грамадна каца с вода. Младото момиче приело това изтезание като вид кръщение и започнало да се моли на Господ да й развърже веригите. Едва свършила молитвата и чудото станало – оковите се разкъсали, неизвестна светлина огряла Марина, а тя започнала да пее хвалебствена религиозна песен.
За своето странно христово кръщение девойката получила смъртна присъда – била посечана с меч.
В народния календар денят на Света Марина е известен като Маринден. Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.
Празникът на Света Марина се отбелязвал като голям църковен празник. В някои селища той се свързвал и с народния култ към светицата – покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите. Затова жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.
На 17 юли палели нов жив огън. Добивали го двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. През деня отивали в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.
Според едно старо поверие Света Марина имала и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековита и се молели на Света Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парцалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.
Имен ден днес празнуват Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Марин, Марчо и др.