На 10 декември /28 ноември по стар стил/ 1877 г. край Плевен се води решителната битка между войските на Осман паша и руската армия. При моста на река Вит край село Ясен е ожесточеният бой за първия ред руски окопи. Руските части отблъскват атаката и след общо настъпление разбиват Западната османска армия и я пленяват. В битката русите губят 1894 убити и ранени, от османската армия загубите са: пленени 2128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.
Това е финалната, победна битка за превземането на Плевен, което е решителен момент в Руско-турската война. Освобождават се значителни руски сили, които в битките при Шейново и София в началото на 1878 г. откриват пътя към Цариград.
До тази решителна развръзка във войната се стига след петмесечна обсада на Плевен. Осман паша се е укрепил в града и така задържа основното руско настъпление. Последвалите три щурма на Плевен не успяват да изтласкат турците от града. При трите атаки руснаците и румънците дават над 25 хиляди убити и ранени.
Тогава руското командване възлага на генерал Тотлебен да проведе блокада на града. Той изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути.Още в края на октомври са предприети енергични действия за прекъсване снабдителната османска линия при с. Горни Дъбник и с. Телиш.
По това време турската армия разполага със запаси от жито, като меле брашното в малки воденички по околните рекички и потоци. Ген. Тотлебен разпорежда водите им да бъдат преградени чрез поредица от язове, които в определен момент са верижно разрушени и образувалата се вълна помита воденичките. Осман паша изпитва все по-остра нужда от хранителни припаси, но отклонява руското предложение за капитулация. Той прави последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София на 28 ноември (10 декември), но губи битката и пада в плен.
По материали от интернет