Днес отбелязваме 128 години от рождението на Дора Габе

Днес отбелязваме 128 години от рождението на Дора Габе. Изидора Петрова Габе е родена на 28 август 1888 г. в село Харманлък, близо до град  Добрич. От малка тя не харесва пълното си име и предпочита да се обръщат към нея умалително с „Дора“. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). Учителка по френски език в Добрич. От малка Дора е била изключително чувствителна и сетивна личност, може би и това предопределя любовта й към поезията. Пише от ранна възраст, публикува и омайва всички с нежните си стихове.

От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията „Съвременна мисъл“, „Полско-български преглед“ и др. Във вестниците „Слово“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Мисъл“и др., в детските периодични издания  „Детски свят“, „Другарче“, „Славейче“, „Весела дружина“, „Прозорче“.

Но това е просто статистика . Нейната личност е далеч повече от статистика и брой стихотворения. Съвременниците й често я споменават редом до другата голяма поетеса Елисавета Багряна, като под сурдинка говорят за тяхното вечно приятелство- съперничество, както в творчеството, така и в личния живот.

Дълги години Габе е вярна спътница на Боян Пенев, докато на хоризонта не се появява Елисавета и, както става често, омайва най-близкия човек на чувствителната Дора. Това е тежък удар, защото освен съпруг тя загубва и приятел.

След смъртта на Боян Пенев, Дора Габе продължава напред. Преминала 50-те, тя цъфти и се радва, както на добър творчески живот, така и на разцъфтяващо лично щастие. Това се дължи на връзката й с Александър Ликов. Малко преди сватбата им Александър Ликов. вместо да мине под венчило с годеницата си, той се врича във вечна любов на изкусителката Елисавета Багряна.

Дора е ранима е този удар е повече от това, което може да понесе. Събира се и продължава да твори. Повечето й творби са адресирани до най-малките.  Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца и принадлежат към класиката на детското литературно наследство. В тях тя влага цялата си любов и красота на душата си, като се старае да не носят следите на наранените й чувства.

Дора Габе се прощава с живота на преклонна възраст, напуска го сама, но до край запазила своето великодушие и изтънченост.