Днес Православната църква почита преподобния Симеон Стълпник. Светецът се смята за покровител на орачите, затова е наричан Симеон Орачо. От този ден започва есенната оран и стопанската нова година. На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, затова понякога празникът се нарича и “Симеон брульо”.
В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В Северозападна България пред каруцата се коли курбан св. Симеон — петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Поверието е на този ден нищо да не се дава назаем и нищо да не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата. Известен е и обичаят „полазване“: всички в къщата следят — ако в дома влезе богат човек, значи реколтата ще бъде добра.
По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно. В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата.
Имен ден днес имат Симеон, Симона.