Днес е Спасовден

Днес православната църква отбелязва Възнесение Господне. В народния календар денят е наричан Спасовден, Ден на Спасителя. Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“. Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния.

Възнесение Господне се отбелязва 40 дни след Възкресение. На този ден Господ Иисус се явил за последен път на своите ученици. Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина, където е възкресил Лазар. Там вдигнал ръце и ги благословил. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец. Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.  В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали „мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“. Така небесните вестители потвърдили думите на Христа за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век.

На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни. Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна.

На този ден се вярва, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.

Следобеда на мегдана се събират всички и се играят „спасовските“ хора — само по песни, без музикални инструменти.

От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: „Те ти булка, Спасовден!“, с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.

Седмицата след Спасовден се нарича Русалска неделя. През тази седмица мъже-лечители, наричани русалии, обикалят селата и лекуват с целебни билки и заклинания. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния.

Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасимир, Спасимира, Сотир.