На 8 септември православната църква почита Рождество на Пресвета Богородица. Това е третият празник през годината, организиран в чест и за възхвала на Пресвета Богородица и един от най-големите християнски празници.
Родителите на Светата дева – праведните Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Ана се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария. Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога. Мария е зачената на 9 декември и се ражда на 8 септември. Когато навършва три години, родителите й я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълняват обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора. Напуска земния живот на 64-годишна възраст на 15 август.
Според обичаите за този ден стопанката на дома приготвя празнична пита наречена Богородичен хляб. Парче от нея се нарича на къщата, за да я пази Богородица. По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве заедно с парче от Богородичния хляб.
Българските обичаи гласят, че на Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан.
Между Голяма и Малка Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти.
Имен ден днес празнуват Мария, Борис, Богдана, Богомил, Богомила