На 5 януари, ден педи Богоявление, православната църква отбелязва зимния Кръстовден, наричан още Кръстци, Водокръщи или Попова Коледа. Смисълът на празничния ритуал е да затвори цикъла на „мръсните дни”, чието начало е на 25 декември, и чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщене, което предстои.
Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Попът пуска кръст в осветената вода, като по този начин я кръщава. С потопена в нея китка босилек попът ръси къщите. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Обредната трапеза на Кръстовден е постна, по традиция се приготвят боб, зеле, постни сърми, меси се обреден хляб с паричка както на Бъдни вечер.
Имен ден празнуват Кръстан, Кръстьо, Кръстана и Кръстина.