На 3 февруари отбелязваме зимен Симеоновден – последният ден от Вълчите празници. На този ден православната църква чества паметта на свети Симеон Богоприемец и света Анна пророчица.
Според преданието, Симеон бил един от седемдесетте учени, натоварени с превода на Светото Писание. По време на работата си върху книгата на пророк Исаия, той се усъмнил в пророчеството за раждането на Месията от Дева. В този момент ангел Господен му обещал, че няма да види смъртта, докато не стане свидетел на изпълнението на това пророчество.
Заедно със свети Симеон Богоприемец, на 3 февруари се почита и паметта на света Анна пророчица – жена, чиято вяра и преданост към Бога са пример за поколения християни.
Анна, дъщеря на Фануил, била вдовица на преклонна възраст. След кратък семеен живот от седем години, тя посветила остатъка от дните си на служение в храма. Евангелието описва Анна като жена, която „не отстъпваше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем“.
В деня, когато Младенецът Иисус бил донесен в храма, Анна, подобно на Симеон, разпознала в Него обещания Месия. Нейната реакция била да прослави Бога и да говори за Христос на всички, които очаквали избавлението на Йерусалим.
В някои части на България този ден се свързва с народни обичаи, целящи осигуряване на здраве и благополучие за младите семейства и техните деца. Той се възприема като част от преходния период между зимата и пролетта, носещ надежда за обновление и нов живот. Според народните вярвания, този ден се почита особено от бременните жени, младите невести и майките. В някои райони на България той се счита за „зимен Симеоновден“, докато „лятното“ му съответствие е на 1 септември.
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симеонка, Симо, Симон, Симона, Мона, Мони, Моника.