Днес е първата от трите Задушници, които се отбелязват в българския църковен календар. Народът я нарича Голяма Задушница, другите две са Черешова Задушница и Архангелова Задушница. С тях българите почитат паметта на своите покойници.
Сунтринта на Голяма Задушница се извършва заупокойна молитва в храмовете. На този ден хората носят в църквата приготвената обредна храна и вино, които се осветяват от свещенник. Обредната храна се състои предимно от варено жито и хляб. След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват техните покойни близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част се раздава на близки и познати за Бог да прости.
Освен храна на гробищата се носи и червено вино, с което се полива гроба. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която според вярванията осветява пътя на душите в тъмното, за да не се лутат.
На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници – Месни Заговезни.