Днес е Андреевден – денят започва да нараства с едно просено зърно

На 30 ноември Българската православна църква чества паметта на Св. апостол Андрей Първозвани. Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград – Стахий, а кръщение и миропомавзане православните славяни – българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия.

В българския народен календар този празник е познат под различни имена за различните краища на България – Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден. Вярва се, че от този ден денят започва да расте колкото едно просено зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и други, за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. На Андреевден не се работи къщна работа, не бива и да се пере.

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.

Имен ден празнуват Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо и Дешка.